Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов: Утре това правителство няма да го има
  • Новини

Борисов: Утре това правителство няма да го има

Иван Димитров Пешев декември 3, 2023
sdfhgsdfokhkdfkhgfh.png

Аз никога няма да се изкълча на майка ми да ѝ казвам родител. На майка ми, която за мен е светица и ще ми е майка, докато съм жив, Бог да я прости. Това е свято – майката в българската народопсихология. Нямам нищо против, на всякакви инакомислещи сме дали възможност за най-високите постове. Но ние от това не можем да мърдаме, това значи консервативно дясно. Това каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в Сливен пред Националната зимна академия на младежката организация на партията.

„Да има мода, сега еднорози, феи, ние ще сме за нестинарките, кукерите, традиционното българско огнище. Аз така съм възпитан. Вие, ако сте по друг начин, бъдещето е ваше. Докато сме ние, така ще бъде“, заяви той.

 

„Христо Иванов говори за джипката. За да отрежеш лента, означава, че си финансирал, проектирал, построил и открил. Това е разликата, в тия три години имаше едноличен модел със служебните правителства. Един човек назначаваше всичко. Но Христо Иванов не говори за това. С мен се заяжда, че премиерът не е цар. Но аз не съм се родил цар. Народът ме избутва през всичките тези години с огромни мнозинства“, припомни той.

„Това е революционно, което Христо Иванов каза вчера, и аз му благодаря, той е безспорно умен човек. Той говори за бъдеще време. Но то би могло още сега, преди приемането на бюджета, да се защитят тези принципи на ЕНП, на стабилните финанси. Разбирам и неговата трудност, защото е в коалиция официална с ПП. Той не може да се разграничи към момента. Абсолютно прав е, че всяка една от партиите в момента може да разруши правителството“, посочи Борисов.

„Сега в отбраната се прави нещо, което без ГЕРБ нямаше да е възможно. А сега подписите на Кирил Петков, на Христо Иванов стоят на първите четири места. Завчера минаха „Страйкърите“, подчерта Борисов.

„Направихме и много в ядреното гориво. Благодарение на това, Деляне, че сме в тази паянтова сглобка. Ако не беше ГЕРБ в сглобката, нямаше да е ги има. Ти го казваш. Сега има ли ги? Има ги“, обърна се той към Делян Добрев.

„Имаше неща, при които предишното правителство не се справи. Кирил Петков не се справи. Щеше ли да подпише тези договори с вицепремиер Корнелия Нинова? Това менгеме, в което и те бяха, се махна благодарение на нас“, подчерта лидерът на ГЕРБ.

„Имаме реален шанс за Шенген и на 99,9 съм сигурен, че за въздух ще стане, с формула и за сухопътната граница, която е много важна“, прогнозира той.

„Но прав е Христо Иванов – всеки момент това може да го счупим. Но какво следва? Нови избори. „Маркет Линкс“, които крайно не ни обичат и харесват, ни дават 6-7 процента преднина, но и никакво по-различно от днешното управление – ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС. Местните избори го докараха. И вие продължавате да ме ръчкате да се бием„, допълни бившият премиер.

„Ние когато тръгвахме предишния път, им оставихме за цялата магистрала Търново-Русе пари в отделна сметка“, припомни той.

„Взех решение – на първи копки не ходя. Но лентичка – пак се иронизираше, означава, че си го направил. Спряхме и лентички да режем, защото ги дразнехме. Ние правехме много неща“, посочи Борисов.

„Те говорят за наследството на ГЕРБ в София. Нахалници! Това е точната дума. Затова много вярвам в Господ – още първата седмица не могат да си направят общински съвет, пребиха хората в София – стана кръв и мазало, падна сняг 20 сантима и стана мазало. Сиреч има карма. И върху еднорозите тази карма тежи и никакви приказни феи няма да ги спасят. Защото те дразнят тоя над нас“, разгневи се той.

„Работата на Нинова е да излезе и да каже: „Борисов е виновен за всичко“. Те ще се сбият Киро и Пеевски, а тя вика: „Борисов е виновен“. И вика: „Той се изнизва“. Да стоя и да ги гледам как се бият ли? Те се сбиха след това – ПП и „Възраждане“, каза той.

„5 години бях главен секретар преди да стана кмет и имах най-много власт. Никога след това не съм имал толкова власт, дори като премиер. И всички се сработиха с мен. Те осъзнаваха, че в тези 2 години и да направят нови избори и да ме бламират в София, пак ще ги победя. Но аз не си позволих да бъда арогантен“, посочи той.

Борисов посъветва младежите на ГЕРБ да търсят начини за разбирателство с младежите на другите формации.

„Хекимян с Бонев, с Терзиев, могат да водят разговори. С Драго не могат. Но като група ще могат впоследствие. Но трябва да се направи“, изтъкна той.

„Лесно е да счупим, лесно е да се скараме, лесно е да мразим. Това са лесните неща. Ние толкова се мразехме с тези партии… Аз Севда я видях през нощта, бяхме в съседни килии, не сме забравили това. Това е силата на ГЕРБ – да прощаваме, а не да забравяме. За радост българският съд каза, че е незаконно на своите инстанции. А като най-голямо потвърждение, департаментът на Щатите поименно ги изброи виновниците“, заяви Борисов, припомняйки своя арест и този на PR-а на ГЕРБ Севделина Арнаудова.

„Десет дни Делян Добрев беше във Вашингтон, всички разбраха за руския газ вече, за руския петрол, разбраха за това, което ГЕРБ направи в сферата на отбраната, помощта на Украйна, позицията за Израел и Палестина“, подчерта лидерът на ГЕРБ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съгласни ли сте? Марианна е новият Мастършеф на България
Next: Това очаква всички, които ядат сланина

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.