Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Борисов: Утре това правителство няма да го има
  • Новини

Борисов: Утре това правителство няма да го има

Иван Димитров Пешев декември 3, 2023
sdfhgsdfokhkdfkhgfh.png

Аз никога няма да се изкълча на майка ми да ѝ казвам родител. На майка ми, която за мен е светица и ще ми е майка, докато съм жив, Бог да я прости. Това е свято – майката в българската народопсихология. Нямам нищо против, на всякакви инакомислещи сме дали възможност за най-високите постове. Но ние от това не можем да мърдаме, това значи консервативно дясно. Това каза лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов в Сливен пред Националната зимна академия на младежката организация на партията.

„Да има мода, сега еднорози, феи, ние ще сме за нестинарките, кукерите, традиционното българско огнище. Аз така съм възпитан. Вие, ако сте по друг начин, бъдещето е ваше. Докато сме ние, така ще бъде“, заяви той.

 

„Христо Иванов говори за джипката. За да отрежеш лента, означава, че си финансирал, проектирал, построил и открил. Това е разликата, в тия три години имаше едноличен модел със служебните правителства. Един човек назначаваше всичко. Но Христо Иванов не говори за това. С мен се заяжда, че премиерът не е цар. Но аз не съм се родил цар. Народът ме избутва през всичките тези години с огромни мнозинства“, припомни той.

„Това е революционно, което Христо Иванов каза вчера, и аз му благодаря, той е безспорно умен човек. Той говори за бъдеще време. Но то би могло още сега, преди приемането на бюджета, да се защитят тези принципи на ЕНП, на стабилните финанси. Разбирам и неговата трудност, защото е в коалиция официална с ПП. Той не може да се разграничи към момента. Абсолютно прав е, че всяка една от партиите в момента може да разруши правителството“, посочи Борисов.

„Сега в отбраната се прави нещо, което без ГЕРБ нямаше да е възможно. А сега подписите на Кирил Петков, на Христо Иванов стоят на първите четири места. Завчера минаха „Страйкърите“, подчерта Борисов.

„Направихме и много в ядреното гориво. Благодарение на това, Деляне, че сме в тази паянтова сглобка. Ако не беше ГЕРБ в сглобката, нямаше да е ги има. Ти го казваш. Сега има ли ги? Има ги“, обърна се той към Делян Добрев.

„Имаше неща, при които предишното правителство не се справи. Кирил Петков не се справи. Щеше ли да подпише тези договори с вицепремиер Корнелия Нинова? Това менгеме, в което и те бяха, се махна благодарение на нас“, подчерта лидерът на ГЕРБ.

„Имаме реален шанс за Шенген и на 99,9 съм сигурен, че за въздух ще стане, с формула и за сухопътната граница, която е много важна“, прогнозира той.

„Но прав е Христо Иванов – всеки момент това може да го счупим. Но какво следва? Нови избори. „Маркет Линкс“, които крайно не ни обичат и харесват, ни дават 6-7 процента преднина, но и никакво по-различно от днешното управление – ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС. Местните избори го докараха. И вие продължавате да ме ръчкате да се бием„, допълни бившият премиер.

„Ние когато тръгвахме предишния път, им оставихме за цялата магистрала Търново-Русе пари в отделна сметка“, припомни той.

„Взех решение – на първи копки не ходя. Но лентичка – пак се иронизираше, означава, че си го направил. Спряхме и лентички да режем, защото ги дразнехме. Ние правехме много неща“, посочи Борисов.

„Те говорят за наследството на ГЕРБ в София. Нахалници! Това е точната дума. Затова много вярвам в Господ – още първата седмица не могат да си направят общински съвет, пребиха хората в София – стана кръв и мазало, падна сняг 20 сантима и стана мазало. Сиреч има карма. И върху еднорозите тази карма тежи и никакви приказни феи няма да ги спасят. Защото те дразнят тоя над нас“, разгневи се той.

„Работата на Нинова е да излезе и да каже: „Борисов е виновен за всичко“. Те ще се сбият Киро и Пеевски, а тя вика: „Борисов е виновен“. И вика: „Той се изнизва“. Да стоя и да ги гледам как се бият ли? Те се сбиха след това – ПП и „Възраждане“, каза той.

„5 години бях главен секретар преди да стана кмет и имах най-много власт. Никога след това не съм имал толкова власт, дори като премиер. И всички се сработиха с мен. Те осъзнаваха, че в тези 2 години и да направят нови избори и да ме бламират в София, пак ще ги победя. Но аз не си позволих да бъда арогантен“, посочи той.

Борисов посъветва младежите на ГЕРБ да търсят начини за разбирателство с младежите на другите формации.

„Хекимян с Бонев, с Терзиев, могат да водят разговори. С Драго не могат. Но като група ще могат впоследствие. Но трябва да се направи“, изтъкна той.

„Лесно е да счупим, лесно е да се скараме, лесно е да мразим. Това са лесните неща. Ние толкова се мразехме с тези партии… Аз Севда я видях през нощта, бяхме в съседни килии, не сме забравили това. Това е силата на ГЕРБ – да прощаваме, а не да забравяме. За радост българският съд каза, че е незаконно на своите инстанции. А като най-голямо потвърждение, департаментът на Щатите поименно ги изброи виновниците“, заяви Борисов, припомняйки своя арест и този на PR-а на ГЕРБ Севделина Арнаудова.

„Десет дни Делян Добрев беше във Вашингтон, всички разбраха за руския газ вече, за руския петрол, разбраха за това, което ГЕРБ направи в сферата на отбраната, помощта на Украйна, позицията за Израел и Палестина“, подчерта лидерът на ГЕРБ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съгласни ли сте? Марианна е новият Мастършеф на България
Next: Това очаква всички, които ядат сланина

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.