Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ботьо Ботев: Има солидно доказателство за случилото се със Сашко! Баща му има огромна грешка
  • Новини

Ботьо Ботев: Има солидно доказателство за случилото се със Сашко! Баща му има огромна грешка

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
btototaistoasot.jpg

Вярвам в щастливата развръзка. Изразявам благодарност към всички, които са участвали по работата в този случай.

 Малко хора знаят какви невероятни трудности са срещнати и колко усилия трябва да се положат, за да се проведе тази безпрецедентна организация, според моя опит.

Това каза топкриминалистът Ботьо Ботев в ефира на bTV.

Ботев коментира и схващането, че първите часове след изчезването на даден човек са най-важни за откриването му, както и изрази някои свои съмнения относно алогчиното поведение на бащата на Сашко, които станаха повод за сериозни спекулации в обществото.

Не изпускай тези оферти:

„Винаги в един подобен случай най-съществените и важни са първите часове, тогава се събира пряката информация, която може да се прецени и да се правят изводи, да се изградят хипотезите.

Имаше от начало много противоречия. Аз лично съм наблюдавал нещата. В поведението на бащата имаше някои неща, които нереално се представяха.
Това е забелязано от всички хора, включително и работещите по случая. Но има и друго.

Психиката на всеки човек е различна, така че бащата в една такава ситуация, някои неадекватни действия от него имат обяснения“, каза Ботев.

Криминалистът също подчерта голяма грешка на бащата на Александър.

„Сега грешка е това, че той е подал късно информацията, очаквали са онова, което обикновено се е случвало и при другите изчезвания на детето. Имено поради това по-късно са потърсили помощ. При една бърза реакция може би щеше да се стигне до положителен резултат още през първите часове“, каза той.

Ботев бе категоричен, че това дете е герой. „Лично аз смятам, че нормален човек при нормални обстоятелства трудно би издържал на подобни неща. Да не говорим, че физическата издържливост е едно, но това е дете на 12 години. Нощта влияе много психически върху всеки нормален човек, а той е дете, което е за приказ и показ в практиката“, поясни той.

Ботев похвали и организацията на доброволците, участвали в намирането на Сашко. „Искам да отбележа нещо друго. Спонтанността на организацията показа, че българският дух е на ниво да се организира при подобни ситуации. На заден план обаче остана работата на оперативните служби, бе изграден щаб, където се преценяваха нещата и се вземаха решенията.

Дали е обикалян този район, но в тази ситуация може да минеш покрай него и да не го забележиш. Така, ч е оценката да се върнат към това нещо все пак е на базата на някакъв анализ“, каза той.
Криминалистът разкри, че е имал много случаи за изчезнали деца в кариерата си и доста зловещи факти около тях.

„По принцип, обикновено, такива неща стават в разделени семейства, има опити за изкарване на деца зад граница. Изгубени деца. Подобно нещо се е случвало. Когато обаче бързо се отреагира, сме намирали, за съжаление, трупчетата на деца. Има доста интересни случаи.

Обикновено намерили се трупа и колкото по-бързо, толкова по-бързо се решават нещата. Но те не са обект за обсъждане. Лично с моя опит не съм допускал , че това дете може да остане живо“, каза той.

Ботев отрече слуховете и конспирациите около изчезването на Сашко, които циркулират в обществото, че, например, детето е държано в плен от педофил или с цел откуп.

„Лично моето мнение е, че тук наистина се касае за едно случайно отделяне на базата на психиката на детето и да се говори за насилие е малко абстрактно и не е удачно за тази ситуация. Детето изчезва пред погледа на баща си. Как си представяте, че точно тогава има човек, който трябва да го отвлече?“, попита той.

При това топкриминалистът разкри една голяма тайна за него и случая. Оказва се, че инкогнито е следял бащата отблизо, когато е обявявал наградата за откриването на сина си, за да може от първо лице да направи оценка на неговото поведение.

„Откровено казано, също преценявах неговите действия. Неговите действия до известна степен бяха нелогични. Но това си има обяснение.
Никой не е в час, който да каже как ще реагира в тази ситуация. Ще ви кажа малка тайна. Вчера бях на мястото където той предлагаше наградата.

Исках да придобия преките впечатления от него. Ами в определени моменти той се държеше също неадекватно. В един момент психиката му не издържа и прекрати всичко. Впечатленията и там, че тоя човечец бе ангажиран. Но самото му първото поведение, за начина на изчезване на детето, будеше известни подозрения“, разкри Ботев.

Той даваше известни основания да бъде подложен на полиграф, но това не е практика при такива случаи, добави криминалистът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кошмарно време и днес: Гответе се за много дъжд и сняг
Next: Прогноза за всички зодии до края на 2022 г.-Телецът ще бъде възнаграден за упорит труд, а Стрелецът ще бъде с авторитет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.