Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ботьо Ботев: Има солидно доказателство за случилото се със Сашко! Баща му има огромна грешка
  • Новини

Ботьо Ботев: Има солидно доказателство за случилото се със Сашко! Баща му има огромна грешка

Иван Димитров Пешев ноември 21, 2022
btototaistoasot.jpg

Вярвам в щастливата развръзка. Изразявам благодарност към всички, които са участвали по работата в този случай.

 Малко хора знаят какви невероятни трудности са срещнати и колко усилия трябва да се положат, за да се проведе тази безпрецедентна организация, според моя опит.

Това каза топкриминалистът Ботьо Ботев в ефира на bTV.

Ботев коментира и схващането, че първите часове след изчезването на даден човек са най-важни за откриването му, както и изрази някои свои съмнения относно алогчиното поведение на бащата на Сашко, които станаха повод за сериозни спекулации в обществото.

Не изпускай тези оферти:

„Винаги в един подобен случай най-съществените и важни са първите часове, тогава се събира пряката информация, която може да се прецени и да се правят изводи, да се изградят хипотезите.

Имаше от начало много противоречия. Аз лично съм наблюдавал нещата. В поведението на бащата имаше някои неща, които нереално се представяха.
Това е забелязано от всички хора, включително и работещите по случая. Но има и друго.

Психиката на всеки човек е различна, така че бащата в една такава ситуация, някои неадекватни действия от него имат обяснения“, каза Ботев.

Криминалистът също подчерта голяма грешка на бащата на Александър.

„Сега грешка е това, че той е подал късно информацията, очаквали са онова, което обикновено се е случвало и при другите изчезвания на детето. Имено поради това по-късно са потърсили помощ. При една бърза реакция може би щеше да се стигне до положителен резултат още през първите часове“, каза той.

Ботев бе категоричен, че това дете е герой. „Лично аз смятам, че нормален човек при нормални обстоятелства трудно би издържал на подобни неща. Да не говорим, че физическата издържливост е едно, но това е дете на 12 години. Нощта влияе много психически върху всеки нормален човек, а той е дете, което е за приказ и показ в практиката“, поясни той.

Ботев похвали и организацията на доброволците, участвали в намирането на Сашко. „Искам да отбележа нещо друго. Спонтанността на организацията показа, че българският дух е на ниво да се организира при подобни ситуации. На заден план обаче остана работата на оперативните служби, бе изграден щаб, където се преценяваха нещата и се вземаха решенията.

Дали е обикалян този район, но в тази ситуация може да минеш покрай него и да не го забележиш. Така, ч е оценката да се върнат към това нещо все пак е на базата на някакъв анализ“, каза той.
Криминалистът разкри, че е имал много случаи за изчезнали деца в кариерата си и доста зловещи факти около тях.

„По принцип, обикновено, такива неща стават в разделени семейства, има опити за изкарване на деца зад граница. Изгубени деца. Подобно нещо се е случвало. Когато обаче бързо се отреагира, сме намирали, за съжаление, трупчетата на деца. Има доста интересни случаи.

Обикновено намерили се трупа и колкото по-бързо, толкова по-бързо се решават нещата. Но те не са обект за обсъждане. Лично с моя опит не съм допускал , че това дете може да остане живо“, каза той.

Ботев отрече слуховете и конспирациите около изчезването на Сашко, които циркулират в обществото, че, например, детето е държано в плен от педофил или с цел откуп.

„Лично моето мнение е, че тук наистина се касае за едно случайно отделяне на базата на психиката на детето и да се говори за насилие е малко абстрактно и не е удачно за тази ситуация. Детето изчезва пред погледа на баща си. Как си представяте, че точно тогава има човек, който трябва да го отвлече?“, попита той.

При това топкриминалистът разкри една голяма тайна за него и случая. Оказва се, че инкогнито е следял бащата отблизо, когато е обявявал наградата за откриването на сина си, за да може от първо лице да направи оценка на неговото поведение.

„Откровено казано, също преценявах неговите действия. Неговите действия до известна степен бяха нелогични. Но това си има обяснение.
Никой не е в час, който да каже как ще реагира в тази ситуация. Ще ви кажа малка тайна. Вчера бях на мястото където той предлагаше наградата.

Исках да придобия преките впечатления от него. Ами в определени моменти той се държеше също неадекватно. В един момент психиката му не издържа и прекрати всичко. Впечатленията и там, че тоя човечец бе ангажиран. Но самото му първото поведение, за начина на изчезване на детето, будеше известни подозрения“, разкри Ботев.

Той даваше известни основания да бъде подложен на полиграф, но това не е практика при такива случаи, добави криминалистът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кошмарно време и днес: Гответе се за много дъжд и сняг
Next: Прогноза за всички зодии до края на 2022 г.-Телецът ще бъде възнаграден за упорит труд, а Стрелецът ще бъде с авторитет

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Радев с първи думи след тайната визита на Буданов в София
  • Борисов не издържа след новината от Тръмп за милиони тонове дизел: Предупредих, че е груба грешка!
  • Борисов се появи и съобщи за голяма…
  • Десислава Банова-Плевнелиева: Шокиращо беше да прочета, че съм починала
  • Неочаквано: Доц. Бацелова не стигна до студиото на bTV, отправи предупреждение
  • Започват масови проверки на пенсионери – вижте дали сте сред засегнатите
  • Първата буква на фамилията ти разкрива каква сила си наследил от рода си: Открий своето скрито качество!
  • Когато добротата се появи без предупреждение
  • Дъщеря ми беше само на осемнайсет, когато почина при раждането
  • След смъртта на съпруга ми мислех, че няма по-голяма болка от това да го загубя

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • Дъщерята на убитата 45-годишна жена в Пловдив: Защо бе, дете, защо го направи? Как можа, как можа?
  • След Илиян Филипов ново убийство в Пловдив. Полиция отцепи нова кооперация, не дават пиле да прехвръкне
  • България се събуди в черно! Жестока катастрофа с много убити, все млади хора на 18 и 20 години
  • Масови съкращения на служители с ТЕЛК и работещи пенсионери в…
  • Cвъpзaxa Илиян Филипов с генерал Радев – ще се изyмuте от детайлите..
  • Гурбетчия от Кърджали: За 14 дни изхарчих 5000 евро
  • Лошо. Какво сполетя Василковски. Вижте повече..👇👇
  • Голяма промяна за трудовия стаж и определянето на пенсиите😮Омбудсманът скочи!
  • Защо Ралица Паскалева е аут от „Игри на волята“?
  • Полейте доматите само веднъж с този разтвор и ще ги берете в кофи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.