Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Браво, лекари със златни ръце: Присадиха крак на 39-годишен мъж в ИСУЛ
  • Новини

Браво, лекари със златни ръце: Присадиха крак на 39-годишен мъж в ИСУЛ

Иван Димитров Пешев март 6, 2023
issussudasdlasdaskdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Присадиха крак на 39-годишен мъж в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ в София, информират от лечебното заведение. Иновативната операция е направил проф. Пламен Кинов, при която на пациеунта е присадена кост от трупен донор след тежка фрактура, довела до огромен дефект в лявото бедро.

Биологичният метод е многообещаващ при млади хора, при които се очаква възстановяване на костта.

39-годишният мъж от Стара Загора ще ходи отново, благодарение на иновативна операция в Клиниката по ортопедия и травматология на ИСУЛ. Използван е биологичен метод – присаждане на костен материал от тъканна банка от трупен донор, който по естествен начин подпомага зарастването на увредения крак.

На 1.10.2022 г. младият мъж претърпява ПТП като моторист и получава фрактура на лявото бедро. Лекуван е оперативно друга болница – фиксация с плака. През февруари 2023 г. се установява псевдоартроза на фрактурата (несрастване), с данни за инфекция. Това налага повторна оперативна намеса.

При нея травматолозите на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ отстраняват металните импланти, при което се открива тежък костен дефект в областта на счупването и той е запълнен с биологично стъкло. Самото счупване се стабилизира отново с плака, като бива присадена кост от трупен донор.

„Научих за проф. Кинов от мой приятел, също моторист, когото професорът е изправил на крака след тежко падане. Радвам се, че му се доверих“, разказва младият мъж.

Старозагорецът е вторият млад пациент, при когото от Клиниката по ортопедия и травматология използват физиологичния подход в рамките на седмица. При първия се е наложил костен присадък след фрактура на бедрената кост, получена при неуспешно протезиране в друга болница.

„Костно-ставните заболявания понякога са придружени от тежки дефекти на костта, които, за да функционира правилно ставата, се налага да бъдат възстановени. При по-младите пациенти разчитаме на биологичния метод на лечение, т.е. да възстановим костта, а не да я заместваме“, обяснява началникът на Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ проф. д-р Пламен Кинов. Той пояснява, че биологичният подход винаги е за предпочитане при този тип пациенти.

А на 39-годишният мъж му предстои дълго възстановяване.

„Интеграцията на костта е бавен процес, ще отнеме между 6 месеца до година, възможно е и година и половина. Ако на 6-ия месец имаме данни за интеграция и образуване на нова кост, след това протоколът на възстановяване е свободен и почти без рестрикции“, обяснява проф. д-р Кинов.

Още в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ той започна специализирана физиотерапия с помощта на физиотерапевтите на болницата. Тя ще продължи в Стара Загора – родният град на пациента.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шапки долу! Наш машинист предотврати влакова катастрофа като отказа да потегли на червено
Next: Български град, който кара младите българи в чужбина да се върнат обратно

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.