Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братът на изчезналия край Перник Емил излезе и разплака Лора Крумова с тези думи
  • Новини

Братът на изчезналия край Перник Емил излезе и разплака Лора Крумова с тези думи

Иван Димитров Пешев февруари 5, 2023
brastoaskdasodask.png

“Хората помагат. Много местни, които са търсили Сашко, също помагат и гледат да избегнат грешките, които са били допускани тогава. Обхождаме града и покрайнините му. Използваме всички средства. Кметът дойде да ни помогне с операцията, за което много му благодаря. Всички се трудим и не намаляваме темпото. Искаме да го намерим”.

Това каза братът на изгубения край Перник Емил Боев – Мартин, пред Нова тв.

Той сподели, че всички опции и версии са минали през главата му, защото няма никакви следи до момента.

“Имаме два видеозаписа. Надеждата ни е, че се е върнал в града. Това не дава оптимистични шансове, но поне няма да е в планината. Имам много страхове, свързани с Емил и семейството ми, защото много се обичаме. Фокусирах се да градя кариера в последните години, но брат ми беше много близък с майка ми и баща ми и много се поддържаха, затова съм приел ролята да загърбя всичко ненужно, за да намеря Емил”, споделя още Мартин.

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

“Много е добър и има много приятели, което помага и в търсенето. За жалост не успя да се справи с някои неща за възрастните. Светът е много груб за него. Има изострено чувство за справедливост. Той е човек, който се бори с несправедливостта и колкото по-чувствителен е, толкова по-изострено е това”, каза той.

Мартин не иска да изгражда различни версии за изчезването на брат си, с които да обърква хората, но сподели неговата.

“Моята е, че той е видял, че приятелят му не е около него. Той е бил някъде, където не е бил Емил, но много дълбоко се проследи неговия приятел. Той кооперираше с нас. Една от версиите е била, че е спал в колата и брат ми не го е открил.

Буквално е заспал в колата и брат ми не е видял, че е там. Последното съобщение на Емил е към него и му пише “Къде си”. Ядосал се е, защото е бил сам. Представете си да си сам в 4 сутринта, в град който не познаваш. Според ме е тръгнал към къщата, в която е трябвало да спи, но не е стигнал до нея”, каза той.

“На полицаите им изтичат очите да гледат всякакви записи”, допълни братът на Емил.

Той е категоричен, че Емил няма как да не се обади на родителите си.

“Би умрял преди да ги остави без следа от себе си. В последното му обаждане до майка ми е казал, че я обича и ще й се обади. Чухме се за последно на рождения ми ден, който е 13 януари. Аз движа моите си неща, той неговите ни. Близки сме, но съжалявам, че не сме по-близки”, сподели той, докато очите му се пълнят със сълзи.

Мартин замълча за няколко секунди преди да продължи.

“Не го бях чувал отдавна. Исках да го водя на ски. Това е много тежка за мен тема, защото нося дрехите, които щях да нося, когато го водя на ски, а сега го търся в планината”, каза той, плачейки.

Тези негови думи трогнаха и водещата Лора Крумова. С насълзени очи тя се обърна към Мартин и му каза, че усеща болката му и се опитва да му помогне.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Снощи какви картофки изпекох, съсипахме се да ядем, не мога да не ви кажа тази божествена рецепта
Next: Разкриха първа версия за жестокото престъпление с намерената мъртва Ива в София!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.