Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братът на Константин разплака България с личната си драма
  • Новини

Братът на Константин разплака България с личната си драма

Иван Димитров Пешев март 16, 2023
brastashasyasdasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Кадри: БТВ

Един от най-емоционалните епизоди на седми сезон на „Сървайвър“ бе излъчен снощи. В него племето „Войни“ успя да спечели битката срещу „Известни“ и така получи отдавна жадувана награда.

 

Водещият Ваня Джаферович им даде снимки, пратени им от най-близките, на които са написани послания. Последваха много рев и сълзи от изстрадалите съплеменници, които са на 9000 километра от родината си вече повече от месец. Преди десетина дни те изпуснаха успеха в друга игра, при която наградата бе подобна – тогава „Известни“ бяха зарадвани с писма от своите най-близки хора.

Още с постигането на победата при „Войни“ започнаха да се ронят сълзи, тъй като участниците предчувстваха какви силни емоции ги очакват. Всеки четеше редовете, написани му от любимите хора, гледаше снимките и ревеше.

 

Най-сериозно самообладание запази най-възрастният участник – 49-годишният Светослав Славчев, който е брат на популярния поп-фолк изпълнител Константин. Личеше си, че Светльо е много развълнуван, очите му много се навлажниха, когато четеше посланието от своя брат, но все пак се опитваше да се владее. Коцето му бе пратил черно-бяла снимка от периода, в който са малки деца.

 

„Тук съм с моя брат, с който имаме около три години разлика. Това е моето малко братче Коцето, така известния певец Константин, който безкрайно много обичам“, каза Светльо, след което прочете посланието от изпълнителя на „Черна роза“ и „Палатка“: „Брат ми, винаги си бил моето вдъхновение. Бъди с твърдостта и блясъка на камъните, които познаваш. Липсваш ни много и ще те чакаме с последния полет“.

„Благодаря ти, Коцко, обичам те. Поздрави на всички мои близки. Обичам ви безкрайно много“, каза Светльо, който работи като гемолог.

 

След това Светослав разказа за най-голямата болка в живота си.

„Имам две деца – син на 27 години и дъщеря на 4. В момента съм сам – нямам съпруга, нямам жена, нямам гадже. В момента медитирам сам. Като се върна от „Сървайвър“ много ще се радвам да си видя дъщерята и да я прегърна, защото в последната година не съм я виждал много. Представям си, че ме гледа и че се радва. Баща й трябва да не я разочарова. Искам да е горда с играта на баща си“, каза Светослав.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разбра се кой пенсионер печели 100 000 лева от Стани богат, името му е
Next: Световна компания, собственост на българин милиардер, иска да открие завод край Пловдив

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.