Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братът на принцеса Даяна трогна целия свят с това, което направи на поредната годишнина от нейната кончина
  • Новини

Братът на принцеса Даяна трогна целия свят с това, което направи на поредната годишнина от нейната кончина

Иван Димитров Пешев август 31, 2023
brwqtagsdgeg.png

Граф Чарлз Спенсър е брат на принцеса Даяна.

Тази година той отдаде почит на годишнината от нейната кончина със снимка, която трогна цял свят.

Той я публикува в своя Инстаграм профил. На него се вижда как Даяна, когато е още просто Даяна Спенсър, прегръща него, докато той се усмивка и гледат към обектива на камерата.

Интересното е, че Спенсър не добавя послание към снимката, но все пак думите са излишни – връзката между брат и сестра трудно може да се разруши

В коментарите отбелязват това с фактът, че думите му на службата в нейната памет са много красиви и силни. Благодарят му за куража да ги изговори. Всички казват, че тя никога няма да бъде забрана. Други намират прилика между Даяна и принцеса Шарлот.

Той, сега на 59 години, и Даяна са най-малките от всички деца в семейството – общо пет. Майка им се казва Франсис Рут Рош, а баща им се казва Джон Спенсър. На 31 август преди 26 години Даяна, която вече е принцеса, загина при трагичен автомобилен инцидент в тунела Понт де л’Алма в Париж.

Тогава тя е пътувала с любимият си мъж Доди ал Файед и бодигардът му. Там още е бил Анри Пол, който е шофирал колата. Единственият, който оцелява при катастрофата е Тревор Рийс-Джоунс, който е бодигардът. Стоял е на предната пътническа седалка.
Колата им се блъска в една от колоните в тунела, тринадесетата подред.

Ал Файед и Анри Пол загиват още на място. В тунелът, който е само с две ленти, няма метални прегради между отделните колони. Заради това дори малко отклонение в движението може да доведе до катастрофа в някоя от колоните.

Даяна оцелява на място и е закарана с линейка до болница. Тя получава много сериозни поражения в областта на сърцето, както и вътрешен кръвоизлив. По път към болничното заведение се случват два пристъпа на сърцето. Опитите на лекарите са безкрайни и усилени, но в 4 сутринта животът я напуска.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Добрата вест: Събуди се второто ударено от мълния дете
Next: Неочакван обрат по делото за убийството на шофьора, прегазил малко дете в село Прилеп

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.