Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братя Галеви се завръщат!
  • Новини

Братя Галеви се завръщат!

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Братя Галеви се завръщат!

Издирваните безуспешно по цял свят мафиотски босове Братя Галеви се готвят за триумфално завръщане у нас, след като изтече абсолютна давност на присъдите им, разкри пред Lupa.bg осведомен източник от родната Дупница. Гангстерите Пламен Галев и Ангел Христов, които са бегълци от 2012-а, вече броят дните до прибирането у нас, недосегаеми за Темида.

В момента разбойниците ударно продават имоти, закупени по време на близо десетгодишната им одисея по света, обясни информаторът на Lupa.bg. Смята се, че последното скривалище на бившите барети от ЦСБОП е един от 17 508-те острова на най-многолюдната мюсюлманска страна в света – Индонезия. В държавата от Малайския архипелаг „братята” притежавали луксозно имение, в което дори приемали други нашенци, бегълци от закона.

Последно на аудиенция при Галеви била известна плеймейтка, която след завръщането си потвърдила, че къщата на гангстерите се превърнала в хан – постоянно идвали и си отивали гости от цял свят, написа преди време „Уикенд”.

Мафиотите често били посещавани и от техни авери в разбойническите дела в България, с които освен алкохол, жени и леки наркотици, споделяли и своите планове след изтичане давността на присъдите им.

Бившите командоси изчезнаха от страната през 2012-а, за да не влязат в затвора. Повод за бягството стана решение на Върховния касационен съд, който потвърди присъдите им като лидери на банда за рекет и побоища. Двамата се изпариха в деня преди да бъдат прибрани в пандиза, за да изтърпят наказанията си.

Пламен Галев получи 5 години затвор, а Ангел Христов – Геле „само” 4. След бягството тандемът бе обявен за издирване от Интерпол. Оттогава се носят различни версии за тяхното местонахождение, но нито една не е потвърдена от официални източници.

Ангел Христов на два пъти се връщал инкогнито в България. За сефте Геле се появил у нас покрай смъртта на майка си Искра през февруари 2014-а. След това се върнал в имението в близкото до Дупница с. Ресилово през 2017 г., за да види семейството си и да нагледа строежа на свой хотел в региона, категоричен е информаторът на „Уикенд”.

Според мълвата в ъндърграунда Геле влязъл в България през зелената граница с Гърция. Бандитът се опасявал, че колкото и да се е променил от 2012 досега, ако пресече браздата като турист, винаги съществува опасност да бъде разпознат и задържан.

НЕВЕРОЯТНИ ОФЕРТИ ПОДБРАНИ ЗА ВАС

Continue Reading

Previous: 96-годишна старица реши да продаде къщата си. Прекрачвайки прага, брокерът загубил ума и дума! Вътре видя
Next: Турция поиска 6 острова от Гърция

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.