Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Братя Галеви се завръщат!
  • Новини

Братя Галеви се завръщат!

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Братя Галеви се завръщат!

Издирваните безуспешно по цял свят мафиотски босове Братя Галеви се готвят за триумфално завръщане у нас, след като изтече абсолютна давност на присъдите им, разкри пред Lupa.bg осведомен източник от родната Дупница. Гангстерите Пламен Галев и Ангел Христов, които са бегълци от 2012-а, вече броят дните до прибирането у нас, недосегаеми за Темида.

В момента разбойниците ударно продават имоти, закупени по време на близо десетгодишната им одисея по света, обясни информаторът на Lupa.bg. Смята се, че последното скривалище на бившите барети от ЦСБОП е един от 17 508-те острова на най-многолюдната мюсюлманска страна в света – Индонезия. В държавата от Малайския архипелаг „братята” притежавали луксозно имение, в което дори приемали други нашенци, бегълци от закона.

Последно на аудиенция при Галеви била известна плеймейтка, която след завръщането си потвърдила, че къщата на гангстерите се превърнала в хан – постоянно идвали и си отивали гости от цял свят, написа преди време „Уикенд”.

Мафиотите често били посещавани и от техни авери в разбойническите дела в България, с които освен алкохол, жени и леки наркотици, споделяли и своите планове след изтичане давността на присъдите им.

Бившите командоси изчезнаха от страната през 2012-а, за да не влязат в затвора. Повод за бягството стана решение на Върховния касационен съд, който потвърди присъдите им като лидери на банда за рекет и побоища. Двамата се изпариха в деня преди да бъдат прибрани в пандиза, за да изтърпят наказанията си.

Пламен Галев получи 5 години затвор, а Ангел Христов – Геле „само” 4. След бягството тандемът бе обявен за издирване от Интерпол. Оттогава се носят различни версии за тяхното местонахождение, но нито една не е потвърдена от официални източници.

Ангел Христов на два пъти се връщал инкогнито в България. За сефте Геле се появил у нас покрай смъртта на майка си Искра през февруари 2014-а. След това се върнал в имението в близкото до Дупница с. Ресилово през 2017 г., за да види семейството си и да нагледа строежа на свой хотел в региона, категоричен е информаторът на „Уикенд”.

Според мълвата в ъндърграунда Геле влязъл в България през зелената граница с Гърция. Бандитът се опасявал, че колкото и да се е променил от 2012 досега, ако пресече браздата като турист, винаги съществува опасност да бъде разпознат и задържан.

НЕВЕРОЯТНИ ОФЕРТИ ПОДБРАНИ ЗА ВАС

Continue Reading

Previous: 96-годишна старица реши да продаде къщата си. Прекрачвайки прага, брокерът загубил ума и дума! Вътре видя
Next: Турция поиска 6 острова от Гърция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.