Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бременна младоженка получи инфаркт от притеснения и почина на сватбата си
  • Новини

Бременна младоженка получи инфаркт от притеснения и почина на сватбата си

Иван Димитров Пешев октомври 26, 2022
mladoasdjasdjas.jpg

Бременната в шестия месец бразилка Джесика Гуедес получи инфаркт и почина минути преди да се запъти към олтара, след което лекарите успяха с цезарово сечение да спасят бебето й, съобщава “Дейли Мейл”.

30-годишната медицинска сестра внезапно се почувствала зле, докато се возела в лимузината към църквата в Сао Пауло в неделя. Първоначално роднините й обяснили това с притеснението на Джесика от предстоящата церемония, докато всъщност младоженката имала прееклампсия.

Когато била транспортирана в болницата, тя била в мозъчна смърт. Нейният годеник – лейтенант от пожарната Флавио Гонсалвес, през това време чакал в църквата появата на булката. Изведнъж влетял роднина, който изкрещял за помощ, тъй като младоженката припаднала в колата.

“Отворих вратата, тя лежеше, но се върна в съзнание и аз й казах: “Мила, тук съм!”, описа драмата лейтенантът. “Тя отговори, че всичко е наред, но изпитва остра болка във врата. От този момент се превърнах в спасител, тъй като от 7 г. имах опит в пожарната.”

Не изпускай тези оферти:

Пожарникарят я изнесъл от колата, дал първа помощ на любимата си и помолил своите колеги да помагат. В близкия държавен родилен дом в центъра на Сао Пауло не успели да се справят, затова транспортирали Джесика в частна клиника. Там й направили спешна операция с цезарово сечение, за да спасят живота на бебето. За съжаление майката починала след хирургическата интервенция.

Малката София била с мерки 930 грама и 34 сантиметра, и в момента е в интензивното отделение за новородени, където ще остане около 2 месеца.

Още новини за сватби:

Младоженец избяга от собствената си сватба, след като новите му роднини не пожелаха да задоволят кулинарните му предпочитания.

В крайна сметка тържество имало, защото след броени часове чревоугодникът се врекъл във вечна вярност на момиче, което успяло да угоди на желанията му, пише Timesnownews.com.

В деня на тържеството младият индиец Рамакант Патра пристигнал в селото на невестата с голямото си семейство. Именно там трябвало да се състои дългоочакваната церемония.

Отначало всичко вървяло по мед и масло и двете семейства се разбирали много добре. Но празничната трапеза успяла да развали цялото тържество.

След като всички традиционни ритуали били изпълнени, сватбарите се събрали на масата. Младоженецът решил веднага да покаже вкусовите си предпочитания и помолил семейството на булката да приготви любимото му ястие – овнешко къри. Когато обаче седнал на масата, с възмущение забелязал, че никой не е изпълнил желанието му.

Недоволството на близките му било толкова голямо, че боят между сватбарите се разминал на косъм.

„О, това е всичко“, заявил Рамакант. И напуснал къщата на булката.

След като близките на невестата се окопитили, решили да върнат младоженеца беглец. Той обаче категорично отказал да се занимава с тях.

И докато роднините на булката се опитвали да го успокоят, неговите близки вече му били намерили нова съпруга. В селото те срещнали момиче, което знаело как да готви къри и било готово да се омъжи, без дори да е виждало бъдещия си мъж.

Така до края на деня Рамакант имал нова съпруга, с която се прибрал у дома.

Недоволни от развоя на събитията, роднините на изоставената булка първо смятали да подадат сигнал в полицията, за да върнат упорития младоженец, но после променили решението си и насочили усилията си към търсене на нов мъж. /jenata.blitz.bg

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ивана се омъжи миналата неделя, но докато отваряше подаръците, остана със зяпнала уста
Next: Младоженец припадна на път към олтара, булката видя какво крие и отмени сватбата

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.