Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Британец живее в българско село и не иска да се прибира, ще ви изненада защо
  • Новини

Британец живее в българско село и не иска да се прибира, ще ви изненада защо

Иван Димитров Пешев юни 5, 2023
britiasitanstnsdks.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Британец се преселва в България и остава тук и до днес. “Здравейте! Аз съм един дебел стар мъж и съм фотограф, откакто се помня”.

Така започва разговорът ни със симпатичния англичанин Тим Клинч, който вече 14 години живее в китното великотърновско селце Миндя.

Следващия месец той ще навърши 65 години.

Споделя, че хобито му е негова професия вече 45 години. Тим е роден в Англия, но близо 11 години прекарва в Испания, 9 години във Франция, а сега се е установил в България. Още от малък не спира да пътува. Казва, че то е в кръвта му, но заради възрастта си вече го прави все по-рядко. “Баща ми беше военен във флота и се местехме постоянно. Учил съм в 12 училища. Преди да навърша 16 не съм живял никъде за по-продължителен период от 5 години.

Може би това предопредели постоянните ми пътувания в професионалния ми живот. Винаги съм обикалял по света почти по 5 месеца в годината. Това е прекрасно, защото съм бил на удивителни места. Сега обаче имам тази къща и тя ми е достатъчна”, казва Тим. Всъщност той продължава да пътува, защото приятелката му работи в Киев. Признава, че по-малкото пътувания по света му дават възможност да опознае България по-добре. Заради професията си често посещава морето, харесва Созопол, а също и Пловдив.

В Миндя англичанинът попада съвсем случайно. Преди 20 г. претърпява тежък развод. Няма пари и не знае накъде да поеме. Един ден неговата настояща приятелка му казва, че е попаднала на реклама на евтини къщи в България. Предлага му да разгледат и той се съгласява. Когато влизат в къщата и виждат гледката, откриваща се от чардака, решават, че това ще се превърне в техен дом.

“Беше 7 март. С приятелката ми стояхме на терасата и гледахме в далечината. Беше ужасно студено. Термометърът показваше минус 15 градуса. Тя ми каза: Можеш да смениш къщата, но никога не можеш да замениш тази гледка. И това ми беше достатъчно да я купя”, разкрива англичанина.

В началото, когато купили къщата, идвали в нея само на почивка, но постепенно започнали да остават за по-дълго.
Тим се срамува, че не може да говори български, въпреки че е тук вече 14 години. Казва, че освен родния си английски владее добре испански и френски. Опитал се да научи и нашия език, но никак не му се отдавал и затова сега често местните добронамерено се шегували с него.

“90% от хората в Миндя, а и въобще в България, са фантастични. Единственият сериозен проблем, който имам с тях, е, че се отнасят жестоко с кучетата… а аз ги обожавам”, споделя Тим.

Англичанинът е вегетарианец, а приятелката му е веган. Той обича да готви с българските зеленчуци. Казва, че няма нужда да си ги отглежда в собствения си двор, защото всичките му съседи имат предостатъчно. От единия си купува най-прекрасните домати в региона, жената зад ъгъла му дава най-вкусните яйца и най-свежия чесън, от другия съсед взема най-ароматните и сочни праскови.

“Това е животът на село. Имаме си всичко необходимо и почти не се налага да ходим до магазина. Тук нещата са 10 пъти по-хубави. Не искам да си ги произвеждам сам, защото така няма да имам повод да видя съседите си”, шегува се британецът. В двора си той има единствено лоза и орех. Когато гроздето узрее, го дава на комшията си, а той му го връща във вид на ракия.

С въвеждането на противоепидемичните мерки Тим е поставен под карантина за 14 дни, защото тъкмо се бил върнал от Испания. Полицаите редовно обикаляли, чукали по вратата и го проверявали. Тогава не му разрешавали дори да извежда кучето на разходка, но съседът редовно оставял по една бутилка ракия пред вратата му в знак на подкрепа, разказва британецът.

“Много ми харесва как тук ракията е решение за всичко – когато не се чувстваш добре, ти трябва ракия, когато се чувстваш страхотно, си наливаш ракия, вали дъжд – пиеш ракия, пече слънце – пак пиеш ракия”, смее се Тим. Добавя, че в къщата с двора определено му е било по-лесно да прекара 14 дни в изолация.

Не пропуска да похвали и скоростта на интернета в България. Според него това е най-бързият интернет, който някога е срещал в пътуванията си по света. Казва, че е 14 пъти по-бърз от този в централната част на Лондон.

В тази връзка Клинч споменава и за сина си, който живее в Чили, но решил да се завърне в Европа, за да завърши университет. В условията на коронавирус обаче условията са различни и никой няма намерение да ходи в градовете и сградите на университетите. Обсъждайки къде е най-подходящото място за евтин живот с бърз интернет за онлайн лекциите, двамата стигнали до извода, че това може да е Миндя.

“Когато чужденците дойдат в България, те не знаят нищо за нея и остават очаровани. Страната е прекрасна, но е неизвестна по света. Хората идват тук и не знаят какво да очакват, а това е тъжно. Храната е фантастична, виното е великолепно, природата е красива.

И това го казва абсолютно всеки. България е невероятна! Тя не е само Слънчев бряг и евтин алкохол”, уточнява Тим. Тим споделя, че има приятели главни готвачи, които са му идвали на гости в Миндя. Според тях продуктите тук са най-добрите, които са виждали и опитвали.

Британският фотограф работи за няколко престижни списания в Европа и Съединените щати. Има публикувани над 50 книги. Поддържа редовна рубрика в списанието “Black&White Photography” във Великобритания. Клинч е започнал голям проект, рекламиращ българските вина, на които той също е почитател.

Имал е желание да прави и фотографски уъркшоп, но пандемията от COVID-19 спира работата му изцяло. Снимането за него не е само професия, а и хоби, което му доставя огромно удоволствие. Той често участва в различни конкурси, печелейки редица награди.

Наскоро Клинч отново се нареди на челно място в престижния международен фотоконкурс “Pink Lady/Food Photographer of the Year 2020”, в категория “Снимки с телефон”. Фотографията, с която се класира трети, е озаглавена “В моята кухня, Миндя, България”. В конкурса са участвали близо 9 000 фотографии от над 70 държави.

Повечето снимки Тим прави с телефона си. Той постоянно пише статии за мобилната фотография, която е много модерна и динамично развиваща се. Често дори преподава и провежда курсове за това. Казва, че наистина обича да снима по този начин.

Преди няколко години англичанинът прави изложба, с която подпомага събирането на средства за ремонт на покрива на читалището. Тя е озаглавена “Миндя – портрет на едно село” и показва лицата на местните жители.

“За мен е много важно фотографиите да показват позитивизма и щастието на тукашните хора, защото те през повечето време са точно такива. Страхотно беше да им помогна. Те наистина са много приятни и отзивчиви и сред тях се чувствам много добре приет. Тук всичко е толкова спокойно.

През цялата година не се случва нищо. Единственото голямо събитие в селото е рок фестивалът. Тогава обстановката коренно се преобразява и наистина е забавно”, убеден е англичанинът, който предпочита да казва, че повече се чувства като един от местните хора.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерия обви родопско село: Жители разказват за много странни неща
Next: Гражданите масово бягат на село, продават панелките и си купуват големи къщи

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.