Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брокер: Хората, които имат нужда от жилище, разбраха, че отлагането само би оскъпило сделката им
  • Новини

Брокер: Хората, които имат нужда от жилище, разбраха, че отлагането само би оскъпило сделката им

Иван Димитров Пешев февруари 3, 2024
sadkjcsdkvfdskvkfdvf.png

Устойчив пазар на жилища със стабилни нива в броя реално сключени сделки – това
характеризира изминалата 2023 г. според данните на Имотека, част от Реалто Груп.
Покачването на цените продължава, макар и умерено – на годишна база то е в рамките
на 11% в големите градове на страната. Същевременно ипотечното кредитиране остава
ключов фактор на пазара, привличайки все по-млади участници към решението за покупка
на жилище.

 

„Стабилността, която отчитаме в броя сделки през годината, се дължи в голяма
степен на новото строителство. То предостави разнообразие от добри оферти, както
и гъвкави схеми на плащане. В същото време, очакванията за драстичен спад на цените
в резултат от временното затихване на пазара, започнаха да избледняват.

 

Хората
с нужда от жилище разбраха, че отлагането само би оскъпило сделката им. Това особено
силно се усети през последното тримесечие на 2023 г., когато отчетохме съществен
ръст спрямо същия период на 2022 г.“, коментира Явор Пейчев, изпълнителен директор на Имотека.

 

Според Пейчев в периода октомври-декември 2023 г. на всеки 100 новоизлезли оферти
на пазара са се падали по 130 купувачи. Това представлява раздвижване спрямо края на 2022 г. и началото на 2023 г., когато
съотношението е 1:1.

 

Двутастайните и тристайните жилища продължават да са ключови за пазара, следвани от многостайните апартаменти и
къщите. Инвестиционните покупки пък представляват малко под 20% от всички през
2023 г. Според Имотека, строителните предприемачи в момента предлагат гъвкави
схеми на плащане, което може да мотивира клиентите с инвестиционен интерес.

 

„Най-често срещаният мотив за покупка на нашите клиенти е да живеят по-просторно. От жилища с 2 или 3 стаи те се стремят да се преместят в 3 или 4 стаи. България продължава да е в челните места по пренаселеност на жилищата в Европа
и това е съществен катализатор на пазара“, допълва Пейчев.

 

„Новото строителство е предпочитано както от инвестиционно настроените клиенти,
така и от тези, които искат да купят на по-изгодни цени и имат възможност да изчакат.
Съществено предимство за тези хора е и това, че могат да изберат разпределението,
етажа и изложението на жилището си, както и да се спрат на малък или голям проект
според нуждите на домакинството си“, коментира Ивайло Муцанкиев, директор „Ново строителство“ в Имотека.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Рoдих ги, oтглeдaх ги, изучих ги, a кoгaтo aз имaх нуждa oт грижи тe мe ocтaвихa в дoм зa възрacтни хoрa
Next: Поклон! Почина обичаният от всички Стефан Янев

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.