Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • БТВ е частна фирма и независимо дали е чешка, българска или занзибарска, тя работи по смисъла на българските закони. А доколкото си спомням, българската Конституция абсолютно защитава частното предприемачество, свободната инициатива и пазарната икономика.
  • Без категория

БТВ е частна фирма и независимо дали е чешка, българска или занзибарска, тя работи по смисъла на българските закони. А доколкото си спомням, българската Конституция абсолютно защитава частното предприемачество, свободната инициатива и пазарната икономика.

Иван Димитров Пешев декември 22, 2025
Screenshot_9

Има нещо, което не ми е ясно, и сега ще се опитам да си го изясня.

БТВ е частна фирма и независимо дали е чешка, българска или занзибарска, тя работи по смисъла на българските закони. А доколкото си спомням, българската Конституция абсолютно защитава частното предприемачество, свободната инициатива и пазарната икономика.

Цънцарова работи в частна медия и нейно право е да харесва или да не харесва когото си иска, защото работи в частна фирма и нейната работа зависи само от нейните началници. От друга страна, БТВ може да си позволява да назначава и да уволнява когото си иска и когато си поиска, точно защото е частна фирма и е защитена от законите на България.

Тоест, този конфликт е ясен. На БТВ не ѝ харесва кого харесва Цънцарова и законът ѝ дава право да я уволни, когато си иска.

За да не се правят вредни алюзии, ще припомня, че аз не съм бил служител на БТВ като Цънцарова, а техен равноправен партньор, но да се върнем на конкретния случай.

Всичко в тази история е ясно, само не ми е ясно защо отдолу ПП–ДБ протестират. Извинете – протестира неправителствена организация, но всъщност протестът е инспириран от протестър номер едно в държавата – ПП–ДБ.

Тоест, тъй като аз също съм частен предприемач, ако реша да уволня някого, а на ПП–ДБ не им хареса, те ще направят протест под офиса ми, така ли?

Аз мисля, че Асен Василев и компания, според самите тях, са се качили на крилете на народната любов, чувстват се много уютно там, самозабравили са се и смятат, че могат да се разпореждат с всичко и с всички в нашата мила татковина. Само че не знаят едно важно нещо. Всъщност – две неща.

Първото е основен български закон и той гласи: „Тарикат мъж не писка.“ Това е към Асен Василев.

И второто е, че от крилете на народната любов лесно се пада, много боли и много трудно се качваш пак там.

Разбира се, че го знам от опит.

Слави Трифонов: бивш певец и настоящ певец, защото сам съм се назначил и никой не може да ме уволни.

Continue Reading

Previous: Турист загина под връх Вихрен, потвърдиха от Планинската спасителна служба – отряд Банско.
Next: Дъщерята на Майкъл Джексън наруши мълчанието си: „Баща ми…Вижте повече..👇👇

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.