Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БТВ смени Деси Стоянова: Хората са ядосани
  • Новини

БТВ смени Деси Стоянова: Хората са ядосани

Иван Димитров Пешев ноември 8, 2023
defdsgdfvxvcbvbvb.png

„Върнете Деси“, „Объркахте всичко“, „Няма да ви гледаме“,

Нищо не е вече, както преди! /Стара любовна песен!,  „Къде е Деси? Кажете истината“, .

Това са част от коментарите, след като изненадващо днес дългогодишната водеща на „Преди обед“ не се появи в ефир.

Официално бе съобщено, че тя има здравословен проблем, но зрителите са недоверчиви.

Особено чувствителни са, тъй като наскоро от предаването „отлетя“ Сашо Кадиев и колкото и да го критикуваха постоянно, сякаш взе да им липсва.

Така днес Петър Дочев представи заместничката на Деси Стоянова, а дали няма да е и за постоянно?

class=news>

кадри bTV, Инстаграм/Зара Лазарова, Деси Стоянова

Нова екранна партньорка се появи до Петър Дочев в “Преди обед” по bTV.

Звездата и доайен на предаването Деси Стоянова в момента отсъства от ефир.

Официалното обяснение е, че болна, но е възможно зад паузата като водещ да има и нещо по-сериозно.

 

В последно време около Деси се завъртяха слухове за проблеми в брака, които за момента са опровергани.

За всички обаче е ясно, че за нея воденето на предаването изобщо не е същото без напусналия Сашо Кадиев.

Между нея и “новакът” Дочев няма никаква химия, може би и заради разликата в поколенията.

Като се има предвид, че в други предавания на bTV вече имаше “подмладяване”, може би в момента се пробва по-радикална промяна. Не е тайна, че Деси Стоянова има вече доста ангажименти извън телевизията.

 

 

На нейно място като водеща се прояви Зара Лазарова. Тя вече е част от екипа на “Преди обед” и прави добро впечатление с материалите на потребителски теми. Впечатлението от първия ѝ опит да “влезе в обувките” на Деси Стоянова се оказа малко противоречив.

 

Първото ѝ включване трябваше да изненадващо и нестандартно. Зара се появи в кадър прегърнала дърво в парка. Тя обаче оплеска цялото изпълнение, като обърка дендротерапия – сваляне на стреса чрез контакт с дървета, с дендрофобия, което е точно обратното, ирационален страх от стволовете и клоните им.

 

Лазарова и Дочев обаче показаха приятен синхрон като двойка водещи. Зара изправи екипа на предаването на нокти с още една дума – гъзнисвам. “Не се смейте, тази дума я има речника на българския език и значи да правиш нещата отзад напред”, защити се водещата.

 

За съжаление, изразът беше казан само час и нещо, след като Ваня Григорова “бомбардира” ефира на bTV с други неприлични думи. Вероятно доста зрители са сменили окончателно канала, особено ако наоколо има деца.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Слави Трифонов с остър коментар по повод новия външен дълг
Next: Ако детето ви е родено през ноември, трябва да знаете, че то е много специално, доказано от науката

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.