Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Булката остана без думи, след като получи красива изненада от младоженеца в деня на сватбата
  • Новини

Булката остана без думи, след като получи красива изненада от младоженеца в деня на сватбата

Иван Димитров Пешев април 10, 2023
brrudasidiasdkasodas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Животът е непредвидим. Понякога, колкото и да се опитваме да оправим нещата, Бог има други планове.

Беки е жена, трагично загубила сина си Тристан, който е едва на 19 години, когато си отива от този свят. Скръбта й беше огромна. Тя не можеше да си представи живота си без детето си, но с течение на времето нейните близки й помогнаха да приеме реалността и да продължи напред.

Около две години след смъртта на Тристан, Беки беше на път да се омъжи за любовта на живота си, мъж на име Кели.

В деня на сватбата си двамата решили да оставят празно място в чест на Тристан със стоплящо сърцето послание, написано върху него.

Моля, запазете ми място, дори ако има само един свободен стол. Въпреки че може да не ме забележите, аз ще присъствам.

В хода на церемонията Кели уведоми Беки, че там има някой, който иска да я види. Млад мъж, който зае стола на Тристан. Когато го видя, Беки не беше ядосана. Напротив, забелязвайки младия мъж, тя беше поразена и не можеше да спре сълзите да се стичат по лицето й.

Този мъж, Джейкъб, беше получателят на сърцето на Тристан. Тристан беше донор на органи и Джейкъб не беше единственият човек, чийто живот той спаси.

Когато Кели съобщи на Джейкъб, че той и Беки ще се женят и го покани на церемонията, Джейкъб беше повече от готов да пътува от Сан Диего, за да присъства. Това беше красива изненада, която стопли сърцето на Беки и направи деня й.

Имаше чувството, че синът й присъства на сватбения й ден.

Тогава Беки получи стетоскоп, за да може да чуе сърдечния ритъм на покойния си син. Това беше емоционален момент, който никой никога не можеше да забрави.

Някой направи снимки на красивата изненада и я сподели във Фейсбук. Историята стана вирусна за броени дни и мнозина похвалиха Кели за любовта му към Беки.

Много хора отделиха време да коментират, като един човек написа: „Защо не можем да имаме просто един новинарски канал, който да е посветен на предоставянето на вдъхновяващи и мотивиращи истории като този? Само ако добротата и внимателността, които съществуват в света, бяха разпространени по-широко, това би могло да вдъхнови повече от същото.“

Моля, СПОДЕЛЕТЕ тази трогателна история със семейството и приятелите си във Facebook!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Цяла България говори за тези младежи! Скочиха в огъня и спасиха възрастен мъж. А после се върнаха
Next: Умираща жена се сбогува за последно с папагала си: Моменталната реакция на птицата ни разплака

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.