Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БУМ: Преди смъртта си Бай Павел разкри всичко за сина си Илия Павлов, Луканов, Васил и Жоро Илиеви
  • Новини

БУМ: Преди смъртта си Бай Павел разкри всичко за сина си Илия Павлов, Луканов, Васил и Жоро Илиеви

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
baipavelilievi.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

На 84 години почина Павел Найденов, бащата на Илия Павлов. Това съобщи бившия зам.-председател на “Мултигруп” Георги Петков.

В началото на годината Найденов е получил инсулт. След това се е заразил с Ковид-19. Близките му са го настанили в хоспис, до последно се е налагало да му се дава кислород, информира БГНЕС.

Синът на Найденов – Илия Павлов е една от най-известните фигури от времето на т.нар. “преход”. Той е бивш борец и републикански шампион, както и бизнесмен със силно влияние в политическия живот на страната по онова време. Илия Павлов бе основател и собственик на известната корпорация “Мултигруп”, а същото така в началото на века бе сочен като един от най-богатите българи. През ноември 2002 г. полското списание “Wprost” оцени неговото състояние на 1,5 млрд. долара. Няколко месеца по-късно Павлов беше застрелян от снайперист пред офиса на “Мултигруп” в столицата.

Когато разбрах, че Луканов е разстрелян, реших, че това е дейност на хора, на които е раздавал финансови блага. Бях чул, че на някои дал, на друг не е. На някои дал, пък си ги търси

Преди смъртта си, Павел Найденов направи взривяващи разкрития в предаването “Офанзива” по Нова:

Илия Павлов беше създал доверие в нацията, а не в конкуренцията. Теглеше кредит, плащаше го. Даваше добри заплати на работниците си. Това заяви бащата на Илия Павлов – Павел Найденов.

На въпрос кои политици най-често са идвали при Илия Павлов Павел отвърна, че много са минавали от там. “Това е нещо редовно. Най-често от него искаха приятелство. Те са искали да почерпят опит от него или да се възползват от него”, заяви Найденов.

“Хората, които се занимават с бизнес и искат развитие и работят почетено, разбира се, ще имат растеж”, коментира той.

На въпрос кое е първото яйцето или кокошката – демек бизнесменът или политикът, Найденов заяви, че това е политикът.

“ДС може да е увреждала нечии интереси, а другаде може и да е помогнала. Там имаше компетентни хора, които активно участват в бизнеса и в стопанския живот”, разкри той.

“От политиците някои се включваха много активно да защитават работници и работодатели. Като такива например мога да кажа Андрей Луканов. Той беше просветен и знаеше кога кой и къде да пипа”, заяви Найденов.

“Илия казваше “Г-н Луканов, сега аз карам влака””, спомня си Найденов.

“Аз давам вечеря в Бистрица. Имахме ресторант там. Бяха дошли руснаците, както и други хора, там на вечеря. Аз движих нещата. Опа, по едно време се показва и Андрей Луканов и то най-неканен. За него нямаше място. Аз станах и той седна на моето място. Тогава никой не стана да го поздрави. Руснаците не му обърнаха внимание”, каза той.

“Когато разбрах, че Луканов е разстрелян, реших, че това е дейност на хора, на които е раздавал финансови блага. Бях чул, че на някои дал, на друг не е. На някои дал, пък си ги търси. Той даваше куфарче и вътре пишеше какво трябва да се направи. Той търсеше милиони. Не знам колко точно”, призна Найденов.

По думите му Илия Павлов също е раздал доста пари.

“Васил Илиев беше много интелигентен. По-умен беше от Жоро. Васил не се конфронтираше, подхождаше умно”, спомня си Найденов.

“Васил не беше зъл. Беше интелигентно момче. Отиваше си към офиса, на ъгъла го причакаха и застреляха”, добави той.

Найденов призна, че не знае с какви пари е разполагал синът му, но е бил почтен и се е разплащал точно винаги с всички.

“Жоро Илиев миличкият беше зъл и глупав. Той веднага започна да търси под вола теле. Не беше достатъчно интелигентен. С него винаги имаше два бодигарда с автомати”, каза той.

“Имах едно заведение и си изпълнявам задълженията по договора. Той по едно време започна да идва там и вика: “Бай Павеле, ще ми го дадеш”. Казах му какви са ми задълженията и, че ако ми ги плати, може да го вземе. Дадох му го. Отидох след време да си взимам неща и да си търся парите за заведението. Намерих го Жоро и му викам “Ей, борчлия, какво става бре”, а той се обърна към охраната си, те да ми ги дадат”, спомня си Найденов.

По думите му Жоро Илиев е бил глупав и не е формирал печалби.

Той призна, че може да е имало руски чадър върху Илия Павлов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Юлия Тимошенко ни изправи косите: Вие ще сте следващите, ако веднага не направите това
Next: Най-страховитият конфликт се разгръща: Путин се изправя директно срещу Борис Джонсън

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.