Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • БУМ: Преди смъртта си Бай Павел разкри всичко за сина си Илия Павлов, Луканов, Васил и Жоро Илиеви
  • Новини

БУМ: Преди смъртта си Бай Павел разкри всичко за сина си Илия Павлов, Луканов, Васил и Жоро Илиеви

Иван Димитров Пешев април 3, 2022
baipavelilievi.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

На 84 години почина Павел Найденов, бащата на Илия Павлов. Това съобщи бившия зам.-председател на “Мултигруп” Георги Петков.

В началото на годината Найденов е получил инсулт. След това се е заразил с Ковид-19. Близките му са го настанили в хоспис, до последно се е налагало да му се дава кислород, информира БГНЕС.

Синът на Найденов – Илия Павлов е една от най-известните фигури от времето на т.нар. “преход”. Той е бивш борец и републикански шампион, както и бизнесмен със силно влияние в политическия живот на страната по онова време. Илия Павлов бе основател и собственик на известната корпорация “Мултигруп”, а същото така в началото на века бе сочен като един от най-богатите българи. През ноември 2002 г. полското списание “Wprost” оцени неговото състояние на 1,5 млрд. долара. Няколко месеца по-късно Павлов беше застрелян от снайперист пред офиса на “Мултигруп” в столицата.

Когато разбрах, че Луканов е разстрелян, реших, че това е дейност на хора, на които е раздавал финансови блага. Бях чул, че на някои дал, на друг не е. На някои дал, пък си ги търси

Преди смъртта си, Павел Найденов направи взривяващи разкрития в предаването “Офанзива” по Нова:

Илия Павлов беше създал доверие в нацията, а не в конкуренцията. Теглеше кредит, плащаше го. Даваше добри заплати на работниците си. Това заяви бащата на Илия Павлов – Павел Найденов.

На въпрос кои политици най-често са идвали при Илия Павлов Павел отвърна, че много са минавали от там. “Това е нещо редовно. Най-често от него искаха приятелство. Те са искали да почерпят опит от него или да се възползват от него”, заяви Найденов.

“Хората, които се занимават с бизнес и искат развитие и работят почетено, разбира се, ще имат растеж”, коментира той.

На въпрос кое е първото яйцето или кокошката – демек бизнесменът или политикът, Найденов заяви, че това е политикът.

“ДС може да е увреждала нечии интереси, а другаде може и да е помогнала. Там имаше компетентни хора, които активно участват в бизнеса и в стопанския живот”, разкри той.

“От политиците някои се включваха много активно да защитават работници и работодатели. Като такива например мога да кажа Андрей Луканов. Той беше просветен и знаеше кога кой и къде да пипа”, заяви Найденов.

“Илия казваше “Г-н Луканов, сега аз карам влака””, спомня си Найденов.

“Аз давам вечеря в Бистрица. Имахме ресторант там. Бяха дошли руснаците, както и други хора, там на вечеря. Аз движих нещата. Опа, по едно време се показва и Андрей Луканов и то най-неканен. За него нямаше място. Аз станах и той седна на моето място. Тогава никой не стана да го поздрави. Руснаците не му обърнаха внимание”, каза той.

“Когато разбрах, че Луканов е разстрелян, реших, че това е дейност на хора, на които е раздавал финансови блага. Бях чул, че на някои дал, на друг не е. На някои дал, пък си ги търси. Той даваше куфарче и вътре пишеше какво трябва да се направи. Той търсеше милиони. Не знам колко точно”, призна Найденов.

По думите му Илия Павлов също е раздал доста пари.

“Васил Илиев беше много интелигентен. По-умен беше от Жоро. Васил не се конфронтираше, подхождаше умно”, спомня си Найденов.

“Васил не беше зъл. Беше интелигентно момче. Отиваше си към офиса, на ъгъла го причакаха и застреляха”, добави той.

Найденов призна, че не знае с какви пари е разполагал синът му, но е бил почтен и се е разплащал точно винаги с всички.

“Жоро Илиев миличкият беше зъл и глупав. Той веднага започна да търси под вола теле. Не беше достатъчно интелигентен. С него винаги имаше два бодигарда с автомати”, каза той.

“Имах едно заведение и си изпълнявам задълженията по договора. Той по едно време започна да идва там и вика: “Бай Павеле, ще ми го дадеш”. Казах му какви са ми задълженията и, че ако ми ги плати, може да го вземе. Дадох му го. Отидох след време да си взимам неща и да си търся парите за заведението. Намерих го Жоро и му викам “Ей, борчлия, какво става бре”, а той се обърна към охраната си, те да ми ги дадат”, спомня си Найденов.

По думите му Жоро Илиев е бил глупав и не е формирал печалби.

Той призна, че може да е имало руски чадър върху Илия Павлов.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Юлия Тимошенко ни изправи косите: Вие ще сте следващите, ако веднага не направите това
Next: Най-страховитият конфликт се разгръща: Путин се изправя директно срещу Борис Джонсън

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.