Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бутафорно асфалтиране на улица в столичен квартал
  • Новини

Бутафорно асфалтиране на улица в столичен квартал

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
gsgdfgeewrew.png

Жител на София сигнализира за зле асфалтирана улица.

Николай Николаев твърди, че улица “Войводина могила” в столичния квартал “Княжево” е асфалтирана бутафорно. Той споделя, че през изминалата седмица живущите в района са се зарадвали от новината, че предстои асфалтиране на участъци от улица “Войводина могила” между номерата 88 и 96.

“Аз живея на номер 94. Бях извън София, но ми звънна познат, който беше вкъщи по това време с информация, че са дошли да асфалтират”, написа Николай в социалната мрежа Фейсбук.

Предложили му, ако иска да плати и ще асфалтират и глухата пресечка – “ул. 711”. Мъжът обаче им съобщил, че няма интерес.

“Когато се върнах в София с надеждата, че улицата пред къщи (Войводина могила) ще е асфалтирана, видях страшна бутафория”, добавя мъжът.

Николай твърди, че 90% от участъка е бил покрит и трамбован с асфалтови изрезки от други улици.

“Реално асфалтирана беше само една кръпка от около 10м2. Прилагам снимки, но по-лошо изпълнение на “асфалтиране” не съм виждал. Реално асфалт почти няма и вероятно е насочен на друго място срещу заплащане на работниците”, пише още той.

 

“Не искам да ви отчайвам, но където и да подадете сигнал много трудно ще постигнете нещо. Мислите ли, че тези, които са ги пратили да асфалтират и са им платили за това, не знаят как работят и не са проверили каква работа са свършили?! Всичко много добре се знае, но се отчита работа и се усвояват пари, както обикновено.

 

А от т.нар. “Контактен център” ще чуете само лъжи, замазване на ситуацията и протакане във времето т.е. ще ви скъсат нервите.

 

От горчив опит го твърдя. Въпреки това ви желая късмет и успех до колкото е възможно при положението, в което ни се налага да живеем”, написа в коментарите под поста Кланс Йорданов.

 

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Криминалистът Ботьо Ботев хвърли нова светлина върху случая с Кристиян и убиеца му
Next: Тъжна вест: Почина д-р Емилия Ценова от НИМ в София

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.