Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Криминални
  • Бушон от Пещера изпра фирмата на бивш зам.-министър – КРИМИНАЛНО
  • Криминални

Бушон от Пещера изпра фирмата на бивш зам.-министър – КРИМИНАЛНО

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Бушон от Пещера изпра фирмата на бивш зам.-министър – КРИМИНАЛНО

Поредицата промени в законодателството, които целят да ограничат изтичането на огромни средства от ДДС чрез продажба на закъсали фирми на бедняци с многомилионни дългове, засега не може да пресече порочната практика. Чистачът е основен играч в схемата, а услугата вече се е превърнала в модерна професия. От нея често се възползват и представители на властта.

При преглед на собствениците на фирмите в портфолиото на един от шампионите в почистването – Владимир Николов Пройчев от Пещера, се чете името на бившия зам.-министър от времето на Тройната коалиция Ангел Чакъров. През 2013 година той е продал една от семейните си фирми – „Лама Трейдинг“, на Пройчев със задължения към НАП от близо 1,2 млн. лева, пише в. „Марица“.

Прехвърлянето на закъсали фирми всъщност е покровителствано във времето от политиците и законотворците.

Преди седмица от новото правителство анонсираха, че най-после ще бъде намерен способ порочната практика да бъде прекратена и това ще стане чрез затягане на режима на регистрация и по-скоро с въвеждане на ясно изискване да се представя документ за право на обитаване на адреса, посочен за седалище на дружеството.

През годините Пловдив и регионът се превърнаха в обетована земя за чистачите.

Математика от Карлово почисти 80 дружества и стана ало измамник

Пройчев, на чието име се водят 78 дружества с общи задължения на стойност над 22,7 млн. лева, все още гони постижението на бушона-рекордьор Иван Богданов Богданов. Карловецът, известен като Математика, има 80 фирми на името си, като общо те дължат близо 15 млн. лева. Ощ​е през 2011 година Богданов започва да намира дружества от цялата страна чрез сайтовете за безплатни обяви. След като се разбира за активността му, служители на НАП посещават Иван почти всяка седмица.

През 2017 година Иван Богданов попада зад решетките, когато е осъден ефективно на 16 месеца затвор, но заради други бели. Съдът в Пловдив го намира за виновен по обвинения в съучастие на ало измамници. Богданов има и висящи досъдебни производства за дребни измами в Пазарджик, Велинград и други градове в региона.

Сред големите шампиони е и Митко Васков Димитров, който и до момента е собственик на над 70 закъсали фирми с обща стойност на задълженията над 6 млн. лева. Единственият познат адрес на родения през 1989 година ром е в пловдивския квартал „Столипиново“, но според източници на „Марица“ Димитров е живял за последно там през 2013 година.

През адреса на Цветан Дочев са минали 130 юридически лица

Цветан Генов Дочев от Йоаким Груево е друг от пловдивските доайени на сделките със закъсали фирми. Към днешна дата Цветан Дочев е собственик на 75 активни фирми и още поне 40, които вече са дерегистрирани служебно. Цветан е придобивал дружества от София, Варна, Русе, Благоевград и половин дузина други градове. За данъчните и призовкарите обаче си остава фантом, макар да го знае цялото Йоаким Груево.

Изнесъл се е от родната си къща преди десетина години, но от време на време наминава в селото. Никъде няма следа за актуалния му адрес. Въпреки това сделките му минават без засечка в нотариалните кантори. В селото разказват, че полиция, съд, частни съдебни изпълнители и данъчни редовно търсят местния измамник, но всички удрят на камък от години. За 10 години на негово име са прехвърлени над 130 юридически лица, които общо дължат над 30 милиона лева, което прави 57-годишния мъж един от най-сериозните „чистачи“ на закъсали фирми.

Общото между всички тези случаи е в това, че фирмите, създадени с цел източване на ДДС, се прехвърлят на професионалните длъжници, като заедно с това адресите им моментално се сменят. Така стотици закъсали дружества от цялата страна се оказват изведнъж под юрисдикцията на властите и НАП ​в Пловдив, като заедно с юридическите лица с фиктивни адреси създават огромни проблеми както на администрацията, така и на гражданите.

Continue Reading

Previous: Тази седмица ви питаме къде държите алкохола у дома. Един
Next: Хората са различни, ето защо техните предпочитания в любовен план

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.