Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бъдещето на Динко е под въпрос: Остава инвалид до края на живота си?!
  • Новини

Бъдещето на Динко е под въпрос: Остава инвалид до края на живота си?!

Иван Димитров Пешев септември 12, 2022
dunkankas.png

Ямболският бизнесмен с улична закваска Динко Вълев може би ще остане инвалид до края на живота си след брутален инцидент, състоял се край Девня в началото на седмицата.

35-годишният ловец на бежанци пострада тежко, след като 150-килограмова стрела на кран се стовари върху него при опит да репатрира обърнала се на пътя цистерна, пише HotArena. Динко е бил повикан по спешност в Девня, за да помогне с тежката си механизирана техника, но сам едва не загуби живота си по ужасяващ начин.

Очевидци на жестокия сакатлък споделят, че Динко е бил измъкнат с мъка изпод железата и е бил в критично състояние – със супен таз, потрошени прешлени и десетки тежки контузни рани. 35-годишния ловец на бежанци е бил натоварен в линейка и откаран по спешност в болницата във Варна. Там обаче лекарите безпомощно вдигнали ръце с признанието, че не са в състояние да извършат необходимите спешни операции.

Заради това близките на Динко са наели хеликоптер срещу 40 000 лв., с който в понеделник вечерта рижавия предприемач бе транспортиран до софийската болница „Пирогов“.

Не изпускай тези оферти:

Там Динко е бил опериран от екип, ръководен от проф. д-р Диян Енчев – светило в ортопедичната травматология. Операцията на счупените прешлени е продължила 7 часа, а в следващите седмици на ловеца на бежанци му предстоят още няколко тежки интервенции. И макар самия Динко да е оптимист, че ще се изправи на крака, лекари, до които „Уикенд“ се допита, изразиха скептицизъм, че той ще успее да се възстанови напълно.

„Лечението му може да продължи и с години, като най-важното е да не се получи инфекция и да се стигне до венозни сплетения в таза със застрашаващо живота кръвотечение. Има опасност и от нараняване на уретрата и пикочния му мехур. Травмите на Динко са подобни на получените от Митьо Очите при стрелбата с мутрите на Божо Кравата в ресторант „Фор Ю“ в Слънчев бряг“, твърди лекар.

По всяка вероятност Динко ще остане поне 2 месеца в „Пирогов“, а впоследствие може да продължи лечението си в специализираната клиника „Джон Хопкинс“ в Истанбул.

Лечението на Динко ще струва над 100 000 евро, но няма гарация, че той ще успее отново да се изправи на крака и да се придвижва сам без помощта на инвалидна количка и бастун.

Жестокият инцидент с Динко Вълев е втори работен сакатлък в неговата дейност от началото на годината. Тази пролет базата за вторични суровини на рижавия бизнесмен в промишлената зона на Ямбол, в района на някогашния „ДАП“, бе обхваната от огромен пожар, който бе гасен часове наред от 8 екипа огнеборци, сред които и спешно пристигнали пожарникари от Сливен и Елхово.

Заради огненото бедствие в Ямбол бяха отчетени завишени нива на амоняк и въглеродни емисии, но за щастие всичко се размина без човешки жертви и сериозно обгазени работници и огнеборци. Тогава криминалисти коментираха, че пожарът в автоморгата на Динко Вълев се дължи на лоша трудова дисциплина и неправилно боравене с машините от страна на работниците му, почти всички от които са от ромски произход.

Динко Вълев нашумя в цяла България преди 5 г., по време на първата бежанска криза, когато сам арестува 11 сирийски емигранти, навлезли нелегално в България и публикува видео от геройството си във Фейсбук.

Впоследствие тръгнаха приказки, че ямболския „родолюбец“ всъщност осъществява набезите си по границата с цел да ограбва нелегално проникналите бежанци.

Миналата есен Динко Вълев отново задържа голям брой мигранти край Елхово и тогава правозащитни организации поискаха той да бъде съден заради това, че заплашва с пушка бежанците. Той обаче се защити с думите, че е извършил граждански арест и че не е произвел изстрели със законното си оръжие, а само е задържал мигрантите, докато пристигнат повиканите от него гранични полицаи.

След претърпяния тежък инцидент с цистерна, Динко Вълев едва ли повече ще може да шофира сам АТВ-то си и да лови нелегално проникнали в България мигранти. Близките на 35-годишния ямболия се надяват на чудо и се молят той да не остане прикован завинаги към инвалидната количка.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ужасяващо меле! Пожарникари вадят семейство с бебе от смачкани ламарини, 5 линейки хвърчат
Next: Тайно послание, изпълнено с много смисъл, върху ковчега на Елизабет II! Оставено е от нея

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.