Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Бъдни вечер е! Черпят 12 красиви имена, спазват се строги и задължителни обичаи
  • Без категория

Бъдни вечер е! Черпят 12 красиви имена, спазват се строги и задължителни обичаи

Иван Димитров Пешев декември 24, 2024
Screenshot_1

Днес е Бъдни вечер. Бъдни вечер се нарича вечерта срещу Коледа с празничната вечеря, около която е съсредоточена основната част от коледната обредност.

От ранната сутрин на празничния ден започва подготовката за вечерната трапеза, която ще обедини човешките надежди за здраве, плодородие и благополучие на семейството. Всеки от домашните има своята роля в празничната шетня, свързана със стародавни представи и почит към небесното светило и природата.

Задължението на мъжете е да приготвят бъдник, наричан още коладник или дедник, от голямо родовито дърво (крушово, дъбово или буково). След като го отсекат, те го подготвят – намазват с осветено в църквата масло, пробиват в по-дебелия му край отвор и в него слагат тамян, масло, вино, затварят с дървен клин. Отгоре увиват бяло ленено или конопено платно. Най-възрастната жена го посипва с житни зърна.

Вечерта тържествено стопанинът запалва бъдника в огнището. Той трябва да се поддържа цялата вечер. По горенето му се гадае – ако гори буйно и пръска искри, ще има богата реколта, изгорелият докрай бъдник предвещава добро, а недогорелият – зло.

С изгрева на слънцето, празнично облечената домакиня замесва и изпича основния хляб, наречен боговица. Момичетата в семейството имат грижата за краваите и колачетата, които ще дадат на малките коледарчета.

Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се нареждат всички домашни, като най-близо до огъня са най-възрастните, следвани от членовете на семейството по реда на възрастта им. Трапезата на Бъдни вечер се слага на земята върху слама.

Централно място на нея заема хлябът, замесен с брашно, пресято през три сита и „мълчана вода“ (налята от мома или млада булка в пълно мълчание). Около него стопанката нарежда седем или девет блюда.

Приготвената питка с пара по традиция се разчупва от главата на семейството. На когото се падне парчето с парата, той ще бъде най-голям късметлия през предстоящата година. Други български традиционни ястия за трапезата за Бъдни Вечер са сарми, бобена салата, печен боб или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се слагат и мед, ядки (най-често орехи), разнообразие от плодове, вино, чесън.

Най-възрастният мъж прекадява с тамян. Кади най-напред трапезата, всички помещения в дома и стопанските постройки на двора.

Същият мъж разчупва обредния хляб и дава по парче на всекиго. Вечерята започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето избягват да стават, за да лежат квачките върху яйцата и измътят пилетата. След вечеря децата се търкалят върху сламата само в една посока, за да натежат житните класове от зърно и да полегната на една страна. Трапезата не се прибира. Вярва се, че умрелите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

На тази дата православната църква почита паметта на Св. прпмчца Евгения и Преп. Николай войн, българин.
Евгения била римлянка и произхождала от знатен род. Отличавала се с красота и интелект. Нейните родители мечтаели да я омъжат за богат човек, но девойката нямала такива намерения. Веднъж след като ѝ попаднало четиво за Христовата вяра, тя се отказала от богатствата и езичеството и решила да се присъедини към християнското общество и дори била покръстена.

Облякла мъжки одежди, за да не бъде разпозната и напуснала дома си. Бог дарил девойката с чудотворство, така че със силата на молитвата да може да изцерява болните и страдащите. Един ден тя изцерила знатна жена на име Мелантия.

Мелантия предложила богатства и плътски удоволствия, но Евгения ги отказала. Тогава Мелантия решила да наклевети Евгения, че се е опитала да я прелъсти. Девойката била изправена на съд пред собствения си баща, който бил управител на Александрия и целия Египет.Той разпознал дъщеря си и отменил наказанието.

Голяма радост настанала, че отново открил детето си. Родителите на Евгения също приели Христовата вяра, но баща ѝ бил обезглавен. Тогава семейството поело към Рим.

Братята на Евгения постъпили на държавна служба, а тя и майка ѝ проповядвали Христовата вяра. Веднъж към тях се присъединила знатна девойка на име Васила, която също се отказала от езичеството.

Управниците заловили двете жени, подложили ги на страшни мъчения, а след това ги обезглавили.

Днес имен ден празнуват всички с имената Евгени, Евгений, Евгения, Бисер, Бисера, Бистра, Благородна, Жени, Женя, Жечка, Първан и Първана.

Continue Reading

Previous: БАЩА ЗАВЕДЕ ДЪЩЕРЯ СИ С УВРЕЖДАНИЯ НА БАЛА — ДНИ ПО-КЪСНО НАМЕРИ ЧЕК ЗА $10,000 И БЕЛЕЖКА В ПОЩЕНСКАТА КУТИЯ
Next: СКРОМНА ЖЕНА КУПУВА СТАРА КОЛИЧКА НА БИТПАЗАР — ЧУВА ПУКАЩ ЗВУК, ДОКАТО Я ЧИСТИ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.