Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин напусна София и отиде да живее при дядо си на село! Превърна го в Рая на земята
  • Новини

Българин напусна София и отиде да живее при дядо си на село! Превърна го в Рая на земята

Иван Димитров Пешев май 26, 2023
rasrasrasrastastas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Младо момче избра да напусне града, за да заживее на село.

 

Той иска да води екологичен начин на живот и да направи ботаническа градина в двора на дядовата си къща – в село Борика.

Според една легенда „борика” означава „благословено от бога място”. Населението на малкото селце е малко над 50 души, а един от тях е 31-годишният Ясен. Казва, че не е лесно да оставиш големия град зад гърба си.

 

Ако човек е свикнал и има работа в града, има своята социална среда, контактите, приятелите, развлеченията… Тук дори на кино и на театър не можеш да отидеш. Не можеш да се видиш с приятелите си”, споделя Ясен.

2111118512.jpg

Той е завършил география и ландшафтна архитектура. Работил е като стюард в авиокомпания, бил е търговски представител и за кратко е част от екипа на екологична организация. Често обаче си е мислил, че неговото място е далеч от шума и суматохата. „Може би ми трябваше време и смелост, за да вземе това решение и да се изнеса от София”, допълва Ясен.

Преди 2 години отива да живее в Борика, защото това е родното село на майка му и там е изкарал цялото си детство.

 

„Напуснах работа с идеята да започна да правя разсадник и градина. Само че може би нещата е трябвало да дойдат в подходящия момент, за да се случат.

 

Или самата идея не ми беше достатъчно узряла в съзнанието. Или не знаех точно откъде да започна. И заради това всъщност живях около година и половина тук. Занимавах се с отглеждането на растения, с поддръжката на горната част от двора.

И в един момент идеята съвсем се изчисти и започнах да действам”, спомня си Ясен.

 

Идеята била да направи ботаническа пътека в целия двор на къщата си. Няколко месеца по-късно, пътеката се превръща в райска градина.

В градината на Ясен има около 280 вида растения, като голяма част от тях са рядко срещани в България. „Събрал съм растения от 5 континента. Успявам да отглеждам видове, които имат съвсем различни екологични изисквания”, допълва той.

Ясен се грижи сам за ботаническата градина – всеки ден става в 6 сутринта, за да полива растенията, а работата приключва след полунощ.

2111118516.jpg

„Тук се чувствам на мястото си, но понякога се натъжавам от някои странични фактори, които за съжаление не мога да повлияя – например отношението на хората към заобикалящата ги среда, към природата, отношението им един към друг”, казва младият ботаник.

Всеки посетител на селото може да се наслади на райската градина на Ясен. „Всеки път, когато на вратата позвънят посетители се усмихвам и съм щастлив”, споделя момчето.

2111118517.jpg

Изграждането на ботаническата градина е отговорност и грижа, освен удоволствието от красотата на цветята. „В редица европейски държави определено нещата стоят по различен начин. Там буквално природата съжителства с човешкото общество. Това съм го виждал на много места в Европа.

 

 

За съжаление ние сме далеч от този момент”, споделя Ясен.Самотата не му тежи и признава, че вижда бъдещето си в двора на своите прародители. „Един човек, за да се чувства пълноценен, щастлив, да се усмихва и да се чувства добре в собствената си кожа е изключително важно да следва мечтите си”, казва той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чичото на Мартин му завеща само плевня, но вътре се криеше неочаквано съкровище
Next: Мъж от родопите отглежда една от най-скъпите подправки, килограм достига над 20 хиляди долара

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.