Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин отиде с 1000 долара в САЩ и вече има 160 луксозни апартамента в Чикаго
  • Новини

Българин отиде с 1000 долара в САЩ и вече има 160 луксозни апартамента в Чикаго

Иван Димитров Пешев март 29, 2024
dfvfdsbfdngfnhmhj.png

Васил Байрактаров, един от най-успелите наши бизнесмени в САЩ, стана един от достойните българи за всичко, което прави за Црънча и за популяризиране на българската култура и образование в Америка. В родното си доспатско село той построи спортен парк за над 1 млн. лева и помага на местното училище. Той беше награден от „24 часа“, а наградата връчи главният редактор на изданието Борислав Зюмбюлев на сестрата на Васил – Руска. Байрактаров се включи с видеообръщение:

„Америка ме научи да давам обратно на обществото, в което живея. Думите на Джон Кенеди: „Не какво страната ти може да направи за теб, а ти какво може да направиш за страната ти“ тълкувам като: „Какво ти може да направиш за града си, за селото си, за парка, за училището, за болния съсед“. Казват, че Бог съди за доброто не по количество, а по това дали е от сърце. Аз знам, че моето е.“, каза в обръщението си Байрактаров.

Благодаря, че Васил беше забелязан, защото родното ни място е далеч – на границата с Гърция. Той винаги прави добро, не само за България, но и там, където живее също. Нека доброто да заразява, пожела и сестра му Руска Байрактарова при получаването на наградата.

Във вторник, за 21-ви път вестник „24 часа“ раздаде наградите „Достойните българи на годината“ на хора, които са помагали, дарявали, следвали каузи. Инициативата е в сътрудничество с Българската национална телевизия.

 

Васил Байрактаров е емигрант в САЩ, който има голям транспортен и риъл естейт бизнес, базиран в Чикаго. През последните 15 години се превърна в един от най-щедрите дарители на българската общност в Чикаго с особен фокус върху образованието и културата.

През годините Васил Байрактаров, беше този, който спонсорираше културните събития на българските училища, даряваше техническото им оборудване, обзавеждане, снабдяваше ги с образователни материали и им помагаше във всичките им нужди. Той беше този, който спонсорираше почти всички български събития в Чикаго ориентирани към запазване на българските устои. Генерален спонсор беше на Международните конкурси “Моята гатанка” и “Васил Левски” на Детската телевизия ”Аз мога, аз знам”, „Малко Българско Училище“ и БУЦ”Знание”.

Негова е и идеята за проекта “Всяко българско дете да има достъп до българско училище”, където подпомагаше семейства, които току що са пристигнали в Чикаго или имаха нужда от помощ, за да може и техните деца да посещават българско училище. Години наред Васил Байрактаров правише красива и весела Коледата на децата на Център “Знание”, като купуваше подаръци за всички деца. За 12- тия рожден ден на БУЦ”Знание” ни зарадва с ново обзавеждане на стаите на центъра.

 

 

През годините Васил Байрактаров тихомълком плащаше наемите на две български училища – БУЦ „Знание“, „Джон Атанасов“ и „Малко Българско Училище“. В продължение на няколко години разпределя по 100 хиляди долара за нуждите на училищата.

Васил Байрактаров е първият, най-щедър и постоянен дарител и приятел на училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, казват от там. И подчертават, че сам е предложил помощта си. Той е и главният спомоществувател  на тържество за десетгодишния юбилей, както и на отличеното  от медийния портал Еврочикаго като  „Събитие № 1“ за българските общности през 2011-та година  в Чикаго  – „Форум на българските училища“, чийто домакин беше училище „Джон Атанасов“. В резултат на този  Форум се създадоха неоспоримо по-добри условия за държавна подкрепа и развитие на българското училище в чужбина. След форума дейността на училищата зад граница беше легализирана със специално постановление, а държавата започна програма за тяхното финансиране.

В родното си село Црънча той построи спортен парк за над 1 млн. – върху 6 дка земи на неговата фамилия, както и на допълнително закупена от местнитежители. Васил е изградил също игрище за мини футбол, за тенис и волейбол, многофункционална сцена и голям детски парк. Има и чешма с 4 чучура. Дарявал е за училището, гробищния парк и други начинания в родното си село. Байрактаров е и сред най-щедрите дарители и в Чикаго – подпомага училища, фолклорни състави и културни събития, а от 14 г. финансира и тържественото отбелязване на 3 март в Чикаго. Тази година неговата компания MGL е генерален спонсор на Третия Парад на България по случай 24 май.

 

„Някои хора не забравят корените си, колкото и далече да отидат“, казват българите в Чикаго за Васил Байрактаров.

Байрактаров започва практически от нулата, след като заминал за САЩ преди повече от две десетилетия. Той живее в Чикаго от 23 години. Завършил е езикова гимназия, а след това учил в УНСС, но не успял да завърши, защото след IV курс в университета му се удала възможност за замине.

 

„Имах 1000 долара, но бях с още трима души, които нямаха и толкова, затова ги похарчихме заедно“, признава емигрантът, цитиран от „24 часа“.

В началото работел като шофьор на тир и постепенно започвал да купува свои камиони. Така придобил голям автопарк със стотици камиони. Освен бизнес в транспорта и логистиката Байрактаров развива успешно интересите си и в областта на недвижимите имоти.

Построил е, притежава и отдава под наем над 160 луксозни апартамента в Чикаго.

Вече е направил много и за родното си село, което е на границата между Смолянска и Благоевградска област, в най-източната част на областта Чеч, на 3 км от границата с Гърция. Допреди 30-ина години е било към община Сатовча.

 

 

По повод кръгла годишнина на ОУ “Никола Вапцаров” той е дарил крупна сума и професионална озвучителна уредба в помощ на учебния процес. Преди това финансира и създаването на туристически сайт, в който се разказва за историята и забележителностите, има богата галерия от снимки и видеа, както и актуални новини за Црънча. Изцяло с негови средства е направена масивна постройка край гробището, в която подготвят починалите, преди да напуснат земния си път.

Паркът се намира на около 400 метра в западния край на селото по посока скалното светилище Скалето. Общата му площ е върху 6 декара, които са земи на неговата фамилия и закупени местните площи. На изток покрай скалните забележителности на селото минава друг път, прокаран от емигранта, който води към старото шосе за благоевградското село Ваклиново.

 

От парка се разкрива живописна гледка към каньона на реката, планините в Северна Гърция и Югозападна България.

Паркът реално може да се ползва денонощно – поставени са 64 лампи. Дори учениците ще могат да провеждат част от игрите си в учебните програми тук. Училището в Црънча е защитено и в него учат 28 деца, но няма такава добра база, казва кметът Недко Хаджиев.

 

“Пари има много по света, но те отиват винаги в големите центрове. Така е и в България. В райони като родния ми Чеч не се инвестира. Здравеопазването е далече, на минимум час и половина път. Затова и средната продължителност на живот е ниска. Хората там са искрени и отрудени, исках да ги зарадвам”, казва Байрактаров.

За него пък говорят, че е направил за селото повече от държавата, пише „24 часа“. Новата придобивка бе открита на празника на доспатското село преди година, без присъствието на самия дарител, който е бил спрян от бизнес ангажименти.

На различни места в парка, който е заобиколен от брезови гори, има монтирани 32 пейки. Паркът е осветен и със самостоятелен санитарен възел.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ синоптик смая с прогноза. Какво ни чака през април
Next: ЕVN предупреди за голям проблем със сметките за ток от 1 юли

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.