Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин отиде с 1000 долара в САЩ и вече има 160 луксозни апартамента в Чикаго
  • Новини

Българин отиде с 1000 долара в САЩ и вече има 160 луксозни апартамента в Чикаго

Иван Димитров Пешев март 29, 2024
dfvfdsbfdngfnhmhj.png

Васил Байрактаров, един от най-успелите наши бизнесмени в САЩ, стана един от достойните българи за всичко, което прави за Црънча и за популяризиране на българската култура и образование в Америка. В родното си доспатско село той построи спортен парк за над 1 млн. лева и помага на местното училище. Той беше награден от „24 часа“, а наградата връчи главният редактор на изданието Борислав Зюмбюлев на сестрата на Васил – Руска. Байрактаров се включи с видеообръщение:

„Америка ме научи да давам обратно на обществото, в което живея. Думите на Джон Кенеди: „Не какво страната ти може да направи за теб, а ти какво може да направиш за страната ти“ тълкувам като: „Какво ти може да направиш за града си, за селото си, за парка, за училището, за болния съсед“. Казват, че Бог съди за доброто не по количество, а по това дали е от сърце. Аз знам, че моето е.“, каза в обръщението си Байрактаров.

Благодаря, че Васил беше забелязан, защото родното ни място е далеч – на границата с Гърция. Той винаги прави добро, не само за България, но и там, където живее също. Нека доброто да заразява, пожела и сестра му Руска Байрактарова при получаването на наградата.

Във вторник, за 21-ви път вестник „24 часа“ раздаде наградите „Достойните българи на годината“ на хора, които са помагали, дарявали, следвали каузи. Инициативата е в сътрудничество с Българската национална телевизия.

 

Васил Байрактаров е емигрант в САЩ, който има голям транспортен и риъл естейт бизнес, базиран в Чикаго. През последните 15 години се превърна в един от най-щедрите дарители на българската общност в Чикаго с особен фокус върху образованието и културата.

През годините Васил Байрактаров, беше този, който спонсорираше културните събития на българските училища, даряваше техническото им оборудване, обзавеждане, снабдяваше ги с образователни материали и им помагаше във всичките им нужди. Той беше този, който спонсорираше почти всички български събития в Чикаго ориентирани към запазване на българските устои. Генерален спонсор беше на Международните конкурси “Моята гатанка” и “Васил Левски” на Детската телевизия ”Аз мога, аз знам”, „Малко Българско Училище“ и БУЦ”Знание”.

Негова е и идеята за проекта “Всяко българско дете да има достъп до българско училище”, където подпомагаше семейства, които току що са пристигнали в Чикаго или имаха нужда от помощ, за да може и техните деца да посещават българско училище. Години наред Васил Байрактаров правише красива и весела Коледата на децата на Център “Знание”, като купуваше подаръци за всички деца. За 12- тия рожден ден на БУЦ”Знание” ни зарадва с ново обзавеждане на стаите на центъра.

 

 

През годините Васил Байрактаров тихомълком плащаше наемите на две български училища – БУЦ „Знание“, „Джон Атанасов“ и „Малко Българско Училище“. В продължение на няколко години разпределя по 100 хиляди долара за нуждите на училищата.

Васил Байрактаров е първият, най-щедър и постоянен дарител и приятел на училище „Джон Атанасов“ в Чикаго, казват от там. И подчертават, че сам е предложил помощта си. Той е и главният спомоществувател  на тържество за десетгодишния юбилей, както и на отличеното  от медийния портал Еврочикаго като  „Събитие № 1“ за българските общности през 2011-та година  в Чикаго  – „Форум на българските училища“, чийто домакин беше училище „Джон Атанасов“. В резултат на този  Форум се създадоха неоспоримо по-добри условия за държавна подкрепа и развитие на българското училище в чужбина. След форума дейността на училищата зад граница беше легализирана със специално постановление, а държавата започна програма за тяхното финансиране.

В родното си село Црънча той построи спортен парк за над 1 млн. – върху 6 дка земи на неговата фамилия, както и на допълнително закупена от местнитежители. Васил е изградил също игрище за мини футбол, за тенис и волейбол, многофункционална сцена и голям детски парк. Има и чешма с 4 чучура. Дарявал е за училището, гробищния парк и други начинания в родното си село. Байрактаров е и сред най-щедрите дарители и в Чикаго – подпомага училища, фолклорни състави и културни събития, а от 14 г. финансира и тържественото отбелязване на 3 март в Чикаго. Тази година неговата компания MGL е генерален спонсор на Третия Парад на България по случай 24 май.

 

„Някои хора не забравят корените си, колкото и далече да отидат“, казват българите в Чикаго за Васил Байрактаров.

Байрактаров започва практически от нулата, след като заминал за САЩ преди повече от две десетилетия. Той живее в Чикаго от 23 години. Завършил е езикова гимназия, а след това учил в УНСС, но не успял да завърши, защото след IV курс в университета му се удала възможност за замине.

 

„Имах 1000 долара, но бях с още трима души, които нямаха и толкова, затова ги похарчихме заедно“, признава емигрантът, цитиран от „24 часа“.

В началото работел като шофьор на тир и постепенно започвал да купува свои камиони. Така придобил голям автопарк със стотици камиони. Освен бизнес в транспорта и логистиката Байрактаров развива успешно интересите си и в областта на недвижимите имоти.

Построил е, притежава и отдава под наем над 160 луксозни апартамента в Чикаго.

Вече е направил много и за родното си село, което е на границата между Смолянска и Благоевградска област, в най-източната част на областта Чеч, на 3 км от границата с Гърция. Допреди 30-ина години е било към община Сатовча.

 

 

По повод кръгла годишнина на ОУ “Никола Вапцаров” той е дарил крупна сума и професионална озвучителна уредба в помощ на учебния процес. Преди това финансира и създаването на туристически сайт, в който се разказва за историята и забележителностите, има богата галерия от снимки и видеа, както и актуални новини за Црънча. Изцяло с негови средства е направена масивна постройка край гробището, в която подготвят починалите, преди да напуснат земния си път.

Паркът се намира на около 400 метра в западния край на селото по посока скалното светилище Скалето. Общата му площ е върху 6 декара, които са земи на неговата фамилия и закупени местните площи. На изток покрай скалните забележителности на селото минава друг път, прокаран от емигранта, който води към старото шосе за благоевградското село Ваклиново.

 

От парка се разкрива живописна гледка към каньона на реката, планините в Северна Гърция и Югозападна България.

Паркът реално може да се ползва денонощно – поставени са 64 лампи. Дори учениците ще могат да провеждат част от игрите си в учебните програми тук. Училището в Црънча е защитено и в него учат 28 деца, но няма такава добра база, казва кметът Недко Хаджиев.

 

“Пари има много по света, но те отиват винаги в големите центрове. Така е и в България. В райони като родния ми Чеч не се инвестира. Здравеопазването е далече, на минимум час и половина път. Затова и средната продължителност на живот е ниска. Хората там са искрени и отрудени, исках да ги зарадвам”, казва Байрактаров.

За него пък говорят, че е направил за селото повече от държавата, пише „24 часа“. Новата придобивка бе открита на празника на доспатското село преди година, без присъствието на самия дарител, който е бил спрян от бизнес ангажименти.

На различни места в парка, който е заобиколен от брезови гори, има монтирани 32 пейки. Паркът е осветен и със самостоятелен санитарен възел.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топ синоптик смая с прогноза. Какво ни чака през април
Next: ЕVN предупреди за голям проблем със сметките за ток от 1 юли

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • Арестуваният охранител от НСО Мартин Варадинов пред цяла България: Изпълних дълга си по закон!
  • Пуснаха непоказвано видео от друг ъгъл със Соня Колтуклиева
  • Учителката на Колтуклиева в занаята: Сценката е смешна! Сонче, и ти остаря, смени обувките
  • Проговори гардът, блъснал Соня Колтуклиева: Мартин Виденов призна за заповед отгоре!
  • Натали Трифонова показа с видео как минава един обичаен ден със сина й Арън
  • Такъв пост публикува на страницата си във Фейсбук Евгени Минчев ден след като журналистката Соня Колтуклиева
  • Колтуклиева от болницата: Винаги така съм постъпвала с политиците, искам отговори
  • Военно-окръжният съд в София пусна на свобода 37-годишния офицер от НСО Мартин Варадинов, който бе задържан и обвинен за нанесена средна телесна повреда на журналистката Соня Колтуклиева.
  • Сърцераздирателно! Соня Колтуклиева умряла от притеснение за дъщеря си в САЩ, която била бременна
  • Дани Петканов избухна след освобождаването на убиеца на Милен Цветков

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
октомври 2026
П В С Ч П С Н
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.