Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин показа колко много храна си е купил за £23,60 в Лидл на Острова и вбеси мрежата
  • Новини

Българин показа колко много храна си е купил за £23,60 в Лидл на Острова и вбеси мрежата

Иван Димитров Пешев юни 29, 2022
bggbelejekakka.jpg

Мъж направи сравнение между България и Англия и показа във Фейсбук какво може да си купи за 23,60£, пише Sofia24.bg.

По думите му разбираме, че е вдъхновен от новината, с която ви запознахме преди няколко дни за българка, която живее на Острова и снима с телефона си в магазин на популярна хранителна верига. Тя показа на всички нас, живеещи в България, какви са цените на хранителните продукти в Англия.

Ето какво пише мъжът във Фейсбук:

Какво може да се купи в Англия за 20 паунда

„Защо съм в Англия?? При (минимална) заплата /5дни в седмицата по 8 часа/ в Англия 1500 паунда’ какво купувам! (минимална). Да приемем (средна) заплата в България 1500 лева колко струват тези продукти? (средна). Лидъл Англия и Лидъл България.

Не съм подбирал продуктите, защото рядко влизам в Лидъл.

Видях клипа на една жена в интернет за краставици, домати, масло и още други неща, та случайно и аз“.

„Виждам, че на храните няма ДДС, това автоматично прави +20% в България… но в България имаме много хрантутници! В Германия е 7% и цените са почти същите като на този касов бон!“, пише в коментар под публикацията друг мъж.

„Много тъжно е всичко…като имаш в предвид, че в момента цените в Лидл са се повишили. Аз пазарувам редовно и има завишение. И най-скъпото, което си купил е Гавискона, а не храната…“, гласи друг коментар.

„Колко струва билетчето в метрото на Лъндън и колко е билетчето в Софето или Варна ? Сигурно не ходиш пеша ? А една бира колко струва, за ракийката да не говорим. А това, че те имат за втора ръка човек не се измерва с никакви паунди ! Аман от преднамерени реклами на „западния“ начин на живот.

И България ако не беше принудена да кувива ОРЪЖИЕ, самолети, курвети и ракети, щеше да е по напред от доста „западни“ страни. Дано ви дойде акъла на следващите избори“, гласи друг коментар.

„Ами супер, радвам се за човека. Нека е щастлив. А може ли да попитам би ли бил така добър да сподели и цените на горивата, наемите, цените на комуналните услуги и въобще като сме почнали направо целия пакет? Колко са разходите на месец на домакинството му за нещата от първа необходимост“, интересува се друг потребител в мрежата.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Колко президенти в света могат да направят това което Румен Радев показа?
Next: Камериерка се разплака щом видя какво има под чаршафите в хотелската стая

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.