Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин сравни цените по нашето крайбрежие и Гърция и буквално ни стъписа
  • Новини

Българин сравни цените по нашето крайбрежие и Гърция и буквално ни стъписа

Иван Димитров Пешев юни 19, 2023
koncesisiisisakrasra.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Комшиите предлагат 4-звезден луксозен SPA хотел на брега в Лептокария при ултра олинклузив за 105 лева на човек. Офертата е на една и съща цена от сега до 2 октомври и включва консумация на бийч бара на плажа, външни басейни – детски и плувен с чадъри и шезлонги, детски площадки, мини клуб, паркинг, Wi-Fi, гмуркане.

Тризвезните хотели пък са на цена 50 лв. на човек. Ако някой иска да се поглези, наемат на яхта на Кавала за шестима с капитан и програма за 3 дни е 460 лв..

Междувременно сянката на плажа у нас

ще е двойно по-скъпа тази година спрямо предходните две. Това заявяват концесионери на морски ивици, цитирани от „Телеграф“.

Например, ако миналата година цената

за наемане на чадър на централния и южния плаж на Слънчев бряг е била 5 лева, тази година тя става 10 лева. На северната ивица в курорта пък таксата скача от 4,50 на 9 лева за сянка. Така, ако планирате седмична ваканция в Слънчев бряг и ще ползвате плажните принадлежности, които се предоставят от концесионерите за чадър с два шезлонга, ще трябва да заделите 210 лева, или по 30 лева на ден.

Туристите в Бургас също ще бъдат

изненадани от новите такси за ползване на сянка на плажа. Ако до миналата година те бяха безплатни, сега посетителите ще трябва да плащат по 1,20 лева за наем на чадър.

Средно от 20 до 30 лева ще плащаме това лято за екстрите на плажа. Толкова излиза комплект

от чадър с два шезлонга под него.

Концесионерите по Южното Черноморие вече официално обявиха, че връщат цените от лято 2019, които бяха в сила до ковид пандемията. Те ще таксуват туристите със сумите, заложени в концесионните им договори.

През предходните две години заради

пандемията и липсата на чужденци Министерството на туризма предложи като мярка за привличане на българи по родните курорти да се намалят таксите, които плащат концесионерите с поне 50%, срещу което стопаните да свалят цените на плажните принадлежности.

Така от общо 132 морски плажа по нашето

Черноморие  концесионери и наематели склониха да премахнат изобщо цените на чадъри и шезлонги само на 11 места. Безплатни бяха плажовете „Ривиера“, „Буните 2“, „Обзор Мотела“, „Бургас-Север“, „Бургас-Централен“, „Приморско-Централен“ и „Къмпинг Нестинарка“, „Шкорпиловци-юг“, „Ахелой“, „Атанасовска коса“ – част 1, както и централният плаж в Царево.

За предстоящия сезон обаче тази мярка

не е обсъждана и няма да се прилага и концесионерите могат за таксуват туристите със сумите, записани в договорите им, но не по-високи.

Те варират от 5 до 15 лв. за брой в зависимост от местоположението. Най-скъпи са традиционно в големите курорти Златни пясъци, Слънчев бряг, Свети Влас и Созопол. На Южен плаж – Несебър, и Равда – Олимпийски надежди,  цената ще е 8 лв. за чадър и толкова за шезлонг. Двата плажа в Созопол ще предлагат екстрите на различни цени – за плаж Хармани те са по 8 лв.,

а на Централен – по 7 лв.

По изменените правила, действащи при новите концесии, кандидатите участват с оферта, в която сочат цената на плажните екстри, която впоследствие е заложена и в концесионните договори. Това е максимално допустимата цена, на която могат да отдават чадърите и шезлонгите до изтичането срокът на концесията.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Океанолог обяви сензационно: В Черно море прииждат невиждани досега животни
Next: В Пловдив живее лечителя д-р Кирил Атлиев: Спасява живота на отчаяни и отритнати хора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.