Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин строи къщи за по 1 000 евро! Вижте как изглеждат
  • Новини

Българин строи къщи за по 1 000 евро! Вижте как изглеждат

Иван Димитров Пешев юли 1, 2022
gsttoirikushti.jpg

Българският архитект Богдан Брашов доказа, че само срещу 1 000 евро може да бъде построена цяла къща, видя ТРГ!

Той е един от новаторите в този тип строителство и в момента прилага широко разпространената концепция за къщи от слама от Румъния в САЩ.

Ето какво казва Брашов пред Ко4.бг.
„Още от училище се интересувам от зелен жилищен дизайн. Имах честта да бъда поканен от Harald Medboe, където научих как да изградя такава къща от сламени бали.

Ако на запад този проект може да бъде специален, то тук може да се превърне в социален проект, защото цената на балите сено е изключително ниска, споделя Брашов, който преди няколко месеца прави първата подобна къща, която му е струвала не повече от 2000 лева.

Всеки, когато чуе къща от слама автоматично мисли за историята за трите малки прасенца. Но нещата не стоят точно така. Къщите от слама са по-устойчиви на земетресение от бетона, защото са еластични. Имат перфектна изолация, така, че няма нужда от други допълнения.
Единственият проблем е излишната вода.

Издържат на 19% проникване на вода във вътрешността на стените. Също така, тази къща няма да изгори, въпреки, че всеки се опасява от опасност от пожар. Има направени тестове. Хората могат да се опитат да подпалят една бала и сами да се уверят, че не гори“, твърди архитектът.

Според Богдан Брашов направата на подобна къща не е сложна, но изисква да се следват няколко основни правила.
Едно от тях е да се постави фундамент от камък с дебелина 50-70 см. Върху него – стоманобетонна плоча, след което дървени шишчета, които помагат, за да не се подхлъзва сламата.

В капан между стените от дървени палети, свързани с тел се поставя балите, за да може да издържат къща с височина до 4 метра. След като е изградена постройката, може да се замаже с глина и нарязана слама, а след това да се изпръска с вар. Самият покрив се прави предимно от дървен материал. През летния период в къщата е прохладно, а през зимния – топло.

Ако направите зелен покрив (да насадите трева или мъхове), разходите за отопление спадат с до 30%Архитектът разкрива, че по тази технология могат да бъдат строени къщи с височина до 4 метра, а след като бъде изградена постройката се замазва с глина и нарязана слама, след което се пръска с вар. Покривът се изработва от дървен материал.
Брашов твърди, че разходите ви за отопление ще спаднат с 30 процента, ако си построите такава къща.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: България и Русия пред война
Next: Бомба! Току-що се случи нещо, но какво: Кирил Петков дава заден ход за Русия, вижте изненадващия обрат

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.