Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин с ТИР даде път на турски колега на границата, последвалото го потресе
  • Новини

Българин с ТИР даде път на турски колега на границата, последвалото го потресе

Иван Димитров Пешев ноември 29, 2023
bgtqwtiigkdkgdfg.png

Човечността е в малките дела, а често едно добро носи още. Една подобна история споделя български шофьор на камион, а ситуацията се разиграла по пътищата на Европа.

Добрин Енчев използва социалните мрежи, за да благодари на турски тираджия за сторен жест.

 

Заедно със своя колега той останал възхитен от неговата човечност, пише glasnews.bg.

Всичко започнало на граничния пункт при Надлаг, който се намира на границата между Румъния и Унгария.

Трафикът бил изключително интензивен, а от две колони товарните машини трябвало да се пристроят в една. „Голямо натискане кой ще мине“, заключава Енчев.

Когато дошъл редът и на българския камион, водачът пропуснал камиона от другата колона.

Само след няколко минути шофьорите отново се срещнали. До тях се приближил колегата, чиито ТИР бил пропуснат, а в ръцете си носел по чаша горещо кафе – за всеки от водачите в машината.

„Това е. Но който си е добър, не може да бъде лош“, добавя Енчев. „Радваме се, че все още има хора, няма значение от тяхното вероизповедание, които все още са човеци. Да е жив и здрав и да му се връща добрината“, добавя мъжът.

Вижте цялата история, споделена от Добрин Енчев:

„Надлаг – две колони влизаме в една, отпред – голямо натискане кой ще мине.

Дойде нашият ред и аз не тръгнах, и дадох път на колегата. След 5 минути вече сме в 1 колона, колегата идва към нас с две чаши горещо кафе и ни вика – За Вас.

Това е. Но който си е добър, не може да бъде лош.

С колегата искаме да споделим в групата, че сме възхитени от човечността на този шофьор.

Радваме се, че все още има хора, няма значение от тяхното вероизповедание, които все още са човеци. Да е жив и здрав и да му се връща добрината. Лек път, колега, и много благодаря“.

Ситуацията радва водачите, които са щастливи, че добрината по пътищата не е изчезнала.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: 1 кубче мая и забравих това какво е бръчка, вече изглеждам по- млада от дъщеря си благодарение на тази маска
Next: Здрава кашлица…Щях да си изкашлям всичко! Ето този домашен сироп ме спаси! Прави чудеса за един ден!

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.