Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българин усвои терасата в панелката и сега семейството му си скубе косите
  • Новини

Българин усвои терасата в панелката и сега семейството му си скубе косите

Иван Димитров Пешев април 22, 2024
vdsfbfgbfdnghnhgnhg.png

Ето как животът и апартаментът на едно българско семейство се превърна в ад именно заради това решение

За добро или лошо, но много от нас живеят в малки панелки. Апартаментите често са с по една спалня, хол и малка кухня. За почуда на мнозина често пъти към кухнята има голям балкон тип лоджа. Често пъти българската инженерна мисъл подтиква мнозина да „усвоят” терасата и така да уголемят кухничката.

Но това може да се превърне най-лошото и кошмарно решение.

Ето как животът и апартаментът на едно българско семейство се превърна в ад именно заради решението им да „усвоят” терасата към кухнята.

Според първоначалния план голямата тераса трябва да уголеми и самата кухня. Един мъж реши да „усвои” терасата към кухнята и там да сложи вграден шкаф за кухненските посуди на жена му и да изнесе мивката там, за да може да сложат и маса за хранене в помещението.

Той не се съмняваше, че това ще бъде доста лесно начинание – все пак само избиваш една стена и сменяш дограмата на терасата. Да, ама не.

В крайна сметка всичко се обърка. И не очакваше, че може да има толкова много проблеми.

Първото затруднение беше обличането. През първата зима след „усвояването”, когато ремонтът все още не беше завършен, а навън градусите бяха минусови, стана ясно, че стената между лоджата и кухнята въобще не е излишна. Студът бе страховит, подът замръзна. Затова мъжът нае специалисти, за да изолира пространството в детайли и за щастие стана малко по-топло.

След прилична инвестиция на пари този проблем беше решен, но наяве излезе друг проблем. Нямаше как да се направи вграден шкаф на малкото пространство на терасата и излезе, че може само да пъхне хладилника там.

И все пак, за да бъдем честни, резултатът от реконструкцията беше нещастен и нефункциониращ. Оказа се също така, че стената не може да бъде премахната изцяло и затова се появи кухненски плот. Разбира се, този допълнителен метър позволи да направи кухнята малко по-свободна, но е трудно да се говори за комфорт, защото се появи тесен проход, който мъжът-ремонтаджия не успя да предвиди.

Оказа се и че не е възможно мивката, придружена с всичките тръби и канализация, да бъде изнесена на терасата.

Всъщност, присъединяването на терасата към кухнята се оказа скъпо, безсмислено и грозно начинание, а освен всичко и не особено функционално. Сега Бг мъжът съжалява, че е взел такова решение и отбеляза, че преди да започнем такова начинание, струва си да помислим минимум 10 пъти и да направим точен план, така че по-късно да не се окаже, че подобно допълнение ще се окаже най-кошмарното решение и ще превърне домът ни в неособено красиво място.

А Вие „усвоили” ли сте терасата към кухнята си и какъв е резултатът? Споделете с нас в коментарите, пише jenata.blitz.bg

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички са в шок! Какво прави тази жена пред НДК в София
Next: Изведнъж орхидеите ще пуснат много цветове! Напълнете и отцедете тази течност

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.