Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите боледуват заради турска мая и ГМО пшеница: Вече е ясно откъде тръгват доста лоши заболявания, за които никъде не се говори
  • Новини

Българите боледуват заради турска мая и ГМО пшеница: Вече е ясно откъде тръгват доста лоши заболявания, за които никъде не се говори

Иван Димитров Пешев април 25, 2022
gmoommaqq.jpg

Ако търсите хубав хляб – да е бял, бухнал, мек, със златиста хрупкава коричка и, разбира се, да ухае подобно на този, който баба ви е месила в детството, сигурно ще намерите. Но на каква цена?

Цената е висока – болести! Не случайно проучване доказа, че хиляди българи се разболяват поголовно заради турска мая и ГМО пшеница.

В която и да е пекарна или хлебозавод в страната да отидете, ще ви кажат: „Няма никакъв проблем! Вижте магазините ни – пълни са с апетитни хлебчета. С ким, със семена, с ръж. Едрозърнести и дребнозърнести, пълнозърнести…“
Избор голям.

Но могат ли да издържат тези хлебчета до другия ден, без напълно да изсъхнат и се разтрошат, запазват ли вкуса и аромата си? Не! Защото за никого не е тайна, че съвременният хляб е сбироток от некачествено брашно от ГМО пшеница, химически подобрители, консерванти, коварни Е-та за хубав фасон, емулгатори – в тях може да се намери цялата Менделеева таблица.

Поради това българите затлъстяват, страдат от алергии и имат лоша кожа, а зърнарите използват много пестициди при обработване на почвата. От там вече могат да тръгнат доста лоши заболявания, за които никъде не се говори.

Брашното

Според известния американски кардиолог д-р Уилям Дейвис от Вашингтон съвременната генномодифицирана пшеница – основна съставка на хляба, е „перфектна хронична отрова”. Но никой не ни информира, че алчните за по-високи добиви земеделци ни пробутват именно такава.

Най-опасен в нея е глиадинът – това не е глутен, а нов протеин, който всъщност е опиат. Засяга рецепторите на мозъка, които пък стимулират апетита. Д-р Дейвис твърди, че именно това е една от основните причини за масовото затлъстяване. Той е изчислил, че ГМО пшеницата ни принуждава да изяждаме поне по 440 калории повече на ден, и то 365 дни в годината.

Да, никой не ни пречи да заместим вредния бял хляб с черен пълнозърнест. Това обаче е все едно да спреш цигарите и да минеш на такива с филтър, обясни д-р Дейвис. Той препоръчва житото да бъде заместено с лимец – прародител на пшеницата, но това едва ли скоро ще се случи.

Българските зърнопроизводители безотговорно използват и прекалено много отровни пестициди, за да имат по-голям добив и да предпазят реколтата си от вредители. Това трови хората, които се хранят с хляб от зърното им. Няма контролиращ орган, който да следи с какво количество пестициди се пръскат житните култури у нас.

Информацията се потвърждава от американския концерн „Монсанто”, един от най-крупните разпространители на химикали и ГМО култури в света. От него признават, че… най-големите поръчки от Европа за хербициди и други химически продукти идват от майка България.

В момент, в който повечето европейски държави официално забраниха продуктите на индустриалния гигант „Монсанто”. За това помогна и потресаващият документален филм на Мари Моник Робен, в който тя показа мрачната картина на престъпленията към хората и околната среда на тази компания – производителка и на известните отрови аспартам, ориндж и др.

Бял или черен?

Хората масово дължат проблемите си с храносмилането на добавките в хляба. Ако той е качествен, трябва да помага на перисталтиката и е много ценен за доброто й функциониране, за изхвърлянето на токсините от тялото. Само че не е. Все повече лекари препоръчват черния хляб като далеч по-полезен от белия. Според информация на изследователи от Калифорния, ако човек изяжда 5 филии бял хляб дневно, рискът да се разболее от рак нараства два пъти.

Проблемът обаче е с какво брашно е замесен препоръчителният черен хляб?
Пълна илюзия е, че става дума за качествено, защото чистата хубава пшеница вече е дефицитна в целия свят.
За тъмните и пълнозърнести брашна се използва по-нискокачествена. Още: много спорно е доколко в България се продава нормален черен хляб, защото истинският му вариант би трябвало да се изработи от малцова ръж – недопустим лукс за страната ни.

Вече за никого не е тайна, че за да докарат тъмния цвят на хляба, заводите и пекарните слагат в тестото кой какъвто оцветител има – застояло по складовете кафе, чай, цикории. Всичките те обаче са твърде невинни пред боите, които у нас безотговорно се изсипват в тестото на т.нар. „черен” хляб и това го доказа преди няколко месеца масираната проверка на инспектори. В случая вече става дума за отровните Е-та, на които продължаваме да не обръщаме особено внимание.

Колкото до много популярния и евтин типов хляб, той се меси от недоброкачествено бяло брашно с висок процент пепелност. Казано иначе – с повече едри люспи от обвивката на зърното, които за стомасите на мнозина са неприемливи.

Още: при проверка в Германия беше доказано, че в 37% от брашната за пълнозърнести черни хлябове в Европа се съдържа отровният пестицид глифозит. С него се пръскат семената за посев, за да не ги нападнат плевели. Само че той остава и в брашното.

Маята

В т.нар. заводски хлябове слагат мая – вреден и токсичен продукт, съдържащ термофилни дрожди (захаромицети). Още по времето на Хитлер е доказано, че милиони са хората със заболявания на червата, за които маята е истински бич. Защото термофилните дрожди са химически създадени микроорганизми, които изграждат твърди съединения. Те пък правят камъни в бъбреците и жлъчката, а в стомаха засилват процесите на гниене.

Проблемът е, че количеството на маята в нашенския хляб е в пъти по-голямо от разрешената норма. Според българските стандарти тя не трябва да надвишава 4% от съдържанието на самия хляб. А в заводите бутат в тестото поне 4-6 пъти повече мая, плюс оцет и разни други вредни добавки. За да бухва тестото по-бързо. Така се печели време и се произвежда повече хляб.

Целият производствен процес на един заводски хляб е точно 1 час и 55 минути. Докато истинските майстори в малките пекарни го правят мераклийски – за 22 часа. Те активират закваската няколко пъти в денонощието, понякога слагат малко мед, който е истински катализатор на процесите.

В България се ползва и евтина турска мая, която е от живи бактерии, развъждани върху кости.
Тя има специфичен и недобър мирис, който е усеща и в хляба. Никой още не е изследвал въздействието на тази мая върху организма.

Нежните подобрители – така наричат пекарите не само добавките в хляба, но и в козунаците, кроасаните, бутертестото, корите за баница, тестото за пица. Иначе казано, всички онези тайни химикалчета, без които бизнесът им ще угасне.

Клиентите дори не подозират, че има добавка, която пази влагата в хляба и вехтия козунак и пречи да се развива мухъл. Така те са дълго време „пресни”. А т.нар. кремове, примерно в кроасаните, всъщност са течни химически пълнежи. Отделно самият найлонов плик, в който се опаковат както хлябове, така и кроасани, е силно токсичен.

Земята ни вече е уморена от химическите торове и хербицидите. Хлябът ни е силно химизиран още от полето. Затова здравето ни започва от нивата, а не от здравната каса.

Причината е, че всичко, което дишаме, пием и ядем (не можем и без хляб!), се натрупва в човешкия организъм като отрови и тялото ни боледува. Как да се спасим?

Може би ако всички подкрепим родното производство на здравословни храни. Но дава ли ни някой гаранция, че ще се откажем от братската дружба със зловещия химически концерн „Монсанто” и сроните им европейски такива?

И, виждате ли, изведнъж ще изчистим почвите си от отровите му? Не. В България е сигурно само едно – че сме болни.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков отсече с остри думи срещу коалиционните партньори, ето рисковете за България
Next: Когато някой ваш роднина почине, наследявате ли кредите му и задълженията към държавата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.