Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите в Германия масово се завръщат у нас, а причината е смайваща
  • Новини

Българите в Германия масово се завръщат у нас, а причината е смайваща

Иван Димитров Пешев януари 21, 2024
asdcsdfgfdbvfghbgfhgf.png

Защо само за една година 1,2 милиона души са напуснали Германия? Проучванията показват, че всеки четвърти си тръгва поради финансови причини, а почти всеки пети – поради неудовлетвореност от живота в Германия.

„През цялото време е тъмно и сиво, почти не виждаш слънцето“, казва една емигрантка в допитване на Института за приложни икономически изследвания в Тюбинген. „Дигитализацията в Германия ми създава усещането, че съм се върнал 20 години назад“, твърди друг емигрант, цитиран от „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ), цитиран от българската секция на „Дойче Веле“.

Българите, впрочем, са на четвърто място по численост сред чужденците, които са напуснали Германия през 2022 година, съобщава Федералната служба за миграцията и бежанците, цитирана от агенция Франс прес.

Всъщност повечето хора, които напускат Германия, са чужденци, завръщащи се по домовете си. Освен това по-голямата част от чужденците, които си тръгват от Германия, са пребивавали в страната сравнително кратко.

От общо близо 700 000 емигранти, прекарали в Германия повече от три месеца, почти половината напускат Германия още след първата година. 70 процента от тях са били в страната за по-малко от четири години.

Андреас Ете от Института за демографски проучвания казва пред ФАЦ, че по-малко от една трета от напускащите Германия са германски граждани.

Често пъти става дума и за хора, които само временно заминават за чужбина – например студенти, които карат семестър в чуждестранни университети, или професионалисти, които получават трудов договор в друга страна. Според Ете повечето германци, които поемат по света, предварително са решили, че един ден ще се върнат у дома.

Така че не може да става и дума за „изтичане на мозъци“ – това е обичайното състояние на подвижния международен трудов пазар, смята Ете.

В определени сектори обаче изтичането на квалифицирани специалисти осезаемо се усеща. Това важи особено за лекарите, много от които си тръгнаха в годините на пандемията: през 2022 година близо 2300 лекари, както германци, така и чужденци, напуснаха страната.

Подобно е положението в областта на научните изследвания – германските университети просто не могат да плащат на топ-учените онези заплати, които те биха получавали в САЩ например. При академичните кадри роля играят и закостенелите структури за кариерно развитие и заплащане – пак за разлика от по-гъвкавата система в САЩ.

Трайно напускащите определено ще липсват на Германия, независимо от паспорта в джоба им. ФАЦ припомня, че на страната годишно ѝ трябват по 400 000 нови мигранти, за да реши проблемите на трудовия пазар. При това в случая става дума за т.нар. нетна миграция.

Тоест, ако страната напускат 1,2 милиона души, трябва да пристигнат 1,6 милиона, за да се получи този плюс от 400 000 души.

В тази връзка ФАЦ пише, че през 2022 година в Германия са пристигнали рекорден брой мигранти поради войната на Русия срещу Украйна (над 40% от мигрантите са пристигнали именно от Украйна), но иначе числото 400 000 нови заселници годишно не е постижимо: за следващите години Федералната статистическа служба очаква не повече от 290 000 души нетна миграция годишно.

Докладът за миграцията показва, че от Германия си тръгват не толкова пенсионери, които искат на старини да живеят на по-топло и по-евтино, колкото хора в активна трудова възраст. А за германския трудов пазар определено е проблем, че напускат толкова много квалифицирани кадри.

Пред ФАЦ Юлия Косякова от Института за изследвания на професиите и трудовия пазар изразява мнението, че много от тези хора са имали добри шансове в Германия, но нещо им е попречило да останат в страната.

Една пета от чужденците, които напускат Германия, посочват като причина проблеми с интеграцията, 8% са били недоволни от условията на труд, останалите не са успели да се справят с немския език или пък са си намерили по-добре платена работа другаде.

Последното се отнася например за шофьорите на камиони, които напоследък получават по-добри пари във Великобритания.

При германците, които напускат страната трайно или за дълго време, обикновено става дума за пенсионери, за специалисти, които получават по-добри оферти в други страни, или за хора, преселващи се по семейни причини.

Агенция ДПА съобщава, че най-много са германските преселници в Швейцария – над 311 000 през 2022 година. В Австрия са се преселили 216 000 германци, а в Испания – 142 000. Причините са обясними: в Испания е топло и привлекателно за пенсионерите, а в съседните Австрия и Швейцария се говори немски.

И още нещо. ФАЦ цитира германци, преместили се в Швейцария, с едно простичко съобщение: „Преместихме се в Швейцария, за да печелим повече пари“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Който иска, да вярва: Ето как се живееше с 2 лева по времето на Тодор Живков
Next: ВАЖНО! Силно препоръчвам на всеки, които тегли пари от банкомат да погледне!

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.