Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите отново се юрнаха за евтини стоки към Одрин, грабят наред от игла до конец
  • Новини

Българите отново се юрнаха за евтини стоки към Одрин, грабят наред от игла до конец

Иван Димитров Пешев септември 14, 2023
sdfgdfgdfhfdhfd.png

Приключи сезонът на масовите пътувания на турските граждани от европейските държави през граничните пунктове на турско-българската граница.

След намаляването на задръстванията по границите се е активизирал потокът от българските туристи, които идват специално за пазар през уикенда в Одрин.

По данни на областната дирекция „Митници и външна търговия на Тракия“ през миналия уикенд (9 и 10 септември) 32 412 български граждани са пристигнали в Одрин през граничния пункт Капъкуле, за да пазаруват, пише БТА.

През ГКПП Пазаркуле и Ипсала на турско-гръцката граница по същото време са пристигнали няколко хиляди гръцки граждани, като общият брой на туристите от България и Гърция през двата почивни дни на изминалата седмица е надхвърлил 40 хиляди души.

Председателят на Камарата на търговците и занаятчиите в Одрин посочи пред информационната агенция Демирйорен ажансъ, че българите, които идват да пазаруват в Одрин, дават принос за развитието на икономиката на града и страната.

„Българите купуват всичко – от игла до конец. 80 процента от сладкарските продукти се изкупуват от тях. Харчат дневно по 1000-1500 лева. Разбира се, високият курс на валутите е предимство. Но ние трябва да ценим интереса на клиентите от България и те да бъдат доволни.

Търговците не трябва да надуват цените, ако искаме българите да идват всяка седмица за пазар в Одрин. Те са важни клиенти, не трябва да допуснем да ги изгубим”, каза той.

Заслужава да се отбележи, че напоследък много българи ходят на пазар в Къркларели и Люлебургаз заради по-ниските цени в сравнение с тези в Одрин, което показва, че има необявена конкуренция за клиенти между пограничните градове.

След дългите опашки и задръствания от гастарбайтерите, на граничните пунктове на турско-българската граница е спокойно и преминаването става бързо, посочват от турската митница.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Великолепния разказ на Ангел Каралийчев, на който сълзите сами излизат от очите ми
Next: Башар Рахал изложи Деси Стоянова пред цяла България: Казвам какво направи на купон на БТВ

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.