Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите полудяха по тези имоти, цакат луди пари за къщи насред нищото
  • Новини

Българите полудяха по тези имоти, цакат луди пари за къщи насред нищото

Иван Димитров Пешев август 10, 2023
fsdgdfhtrtrtr.png

Разграбват къщите в обезлюдени села, показа справка в брокерски агенции. Една от постройките беше в габровско село без жители и беше продадена за 130 000 евро, пише Телеграф бг.

В повечето от населените места с нулево население у нас къщите или останките от тях не се продават, но земеделски фондове масово изкупуват парцели в тях.

Оферти

Сред малкото оферти за продажба на къщи беше реставрирана вила за 130 000 евро в Долни Радковци, което е на 11 километра от град Трявна.

По последни данни в селото има 1 човек и 6 къщи. Постройката, която до миналата седмица беше в продажба, е ремонтирана и е на 2 етажа по 80 кв. м жилищна площ, които са обзаведени. Първият етаж включва коридор, тоалетна и баня отделно и две спални.

На втория има кухня с камина, хол, спалня, тоалетна и килер. Къщата е с локално отопление, като на втория етаж в хола има и климатик.

Пред вилата има изградена покрита веранда от 50 кв. м, баскетболно игрище от 130 квадрата. Разполага също с бетониран двор и 1000 кв. м овощна градина.

От брокерската агенция, която предлага къщата, разказаха на запитвания от купувачи, че са свалили обявата, защото вероятно къщата вече е продадена директно от собственичката й.

Във Великотърновско само с един жител според преброяването през 2021 г. е село Осенарите. До миналия понеделник там се продаваше къща от 1500 квадрата с 3 стаи, каменна плевня и други стопански постройки. На 20 метра от имота има вода, а до него води черен път.

Брокери обясниха, че собствениците са поискали обявата да бъде свалена същата седмица. Или са продали имота директно, или са решили да си го оставят, коментираха от агенция за недвижими имоти пред кандидат-купувачи. Цената на имота е била 11 000 евро.

В изоставеното габровско село Балалея в община Дряново все още се продава масивна жилищна сграда с площ от 107 квадрата и двор от 632 кв. м. Цената на къщата е 9500 евро, като брокерите изтъкват, че става дума за екологично чист район в планината.
Земя

Фондове за изкупуване на земеделски земи търсят имоти и в обезлюдените села, където са готови да инвестират в парцели, показа още проверката.

Едно от изоставените местности е софийското Неделище, което се намира близо до град Драгоман. В района се продава предимно земеделска земя, като за 900 квадрата ще ви искат около 5400 евро.

Изоставят се и бизнеси в градовете около населените места без жители. В град Раднево, в близост до обезлюденото старозагорско село Овчарци, се дава под наем магазин за хранителни стоки от 27 квадрата за 200 евро.

След последното преброяване на националната статистика през 2021 г. стана ясно, че общо 199 са населените места, в които не живее никой.

Става дума за райони с 0 население в областите Габрово, Велико Търново и Кюстендил. Основната причина за намаляване на населението в последните две години у нас е не заминаването на хората в чужбина, а отрицателният прираст, посочват от статистиката.
Туризъм спасява Лещен

Някои села, застрашени от обезлюдяване преди десет години, са успели да се преборят с проблема, поне засега, коментираха брокери. Едно от тях е гърменското село Лещен.

За десет години обитателите му са се увеличили. Към септември 2022 година жителите на селото са 12 души, докато при предишното преброяване са били едва 8.

Там се продават и имоти, като цените им тръгват от 50 000 евро за земя. Селцето е популярна туристическа дестинация и в момента там има оферти за къщи, заведения и парцели. Цените тръгват от 52 000 евро за земя от 560 кв. м с каменна постройка, която е била плевня.

За 180 000 евро – 200 000 евро в момента се търсят собственици на три къщи в селото. Всяка е обзаведена и модерно оборудвана.

Двуетажна вила, която може да се използва за семеен хотел, се предлага за 90 000 евро. На първия етаж има напълно обзаведена всекидневна с камина, спалня и баня. Разполага и с помещение за механа. Вторият етаж е с четири спални и четири санитарни възела.
Хотели за милиони в Паничище

Село Паничище в Рила е друга хитова туристическа дестинация с малко жители, но с положителна тенденция за развитие и без опасност да се обезлюди напълно, надяват се местните.

Към края на миналата година там е регистрирано население от едва 9 души. Селцето е популярно кътче за отмора и в момента там се продават хотели за милиони. Сред хитовите оферти е голяма сграда от над 4300 квадрата за 1 090 000 евро.

Представлява 6-етажна масивна постройка, с четириетажно и едноетажно ниско тяло.

Имотът е използван като база за обучение и преквалификация на кадри. Хотелската част е с капацитет 65 места за настаняване в два мезонета, пет апартамента и шест тройни стаи. Разполага със закрит басейн и сауна, фитнес зала, външно игрище.

Има асансьор и централно отопление. Цял туристически комплекс от хижа и хотелска част от 1200 квадрата се продава за 1 300 000 евро в Паничище.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Помните ли Хасан и Ибрахим? Направиха нещо удивително
Next: Присаждат стволови клетки на Сашко от Перник – резултатите са добри

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.