Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите правят голяма грешка на Разпети петък, обяви Боби Лазаров
  • Новини

Българите правят голяма грешка на Разпети петък, обяви Боби Лазаров

Иван Димитров Пешев април 30, 2024
sadvdsvsdfvsfdbfgbgfb.png

Освен синоптик в bTV, Боби Лазаров е един от големите капацитети в екипа на телевизията и религиозните въпроси. На Велики понеделник, в началото на Страстната седмица, той съобщи на зрителите какво предстои да се случи в следващите дни в живота на вярващите християни.

Боби Лазаров обаче посочи и една голяма грешка в традициите, която мнозина допускат в най-тъжния от дните преди Великден – Разпети петък.

Журналистът подробно разказа за ритуала с плащеницата, която се поставя на маса в църквите, а вярващите минават под нея. Мнозина вярват, че това се прави за здраве, но това не е така, подчерта Лазаров.

„Минаването под масата символизира смирението и скръбта за саможертвата на Исус Христос, не е за здраве”, обясни той.

Журналистът коментира също, че християните трябва да знаят смисъла на всеки от дните в Страстната седмица и да го предават точно на следващите поколения.

Боби Лазаров коментира и това, че засега Светият синод на Българската православна църква още не е обявил, кой ще води богослужението на Великден в катедралния храм в София. Според църковните закони, това трябва да е патриарха ни, но неговият избор ще стане след около месец.

На този ден е разпнат Иисус Христос, превръщайки се в изкупителна жертва за греховете на човечеството. В петия ден от Страстната седмица Божият син е обвинен, че се е нарекъл цар юдейски и че е подготвял бунт срещу римското управление на провинция Юдея. Предаден е на съд на римския легат Пилат Понтийски.

Пилат смята обвиненията за неверни и предлага да освободи Христос, но тълпата, която се е събрала пред двореца му, крещи: „Разпни го, разпни го“. Това е същата тази тълпа, която само няколко дни по-рано скандира „Осана, Осана“, когато Христос влиза в Йерусалим. Пилат си измива ръцете, като казва, че не намира вина у тоя човек и предава Христос на войниците. Те решават да се подиграят с него и Му слагат трънен венец вместо корона, тръгвайки с него към Голгота.

Към лобното си място Иисус върви с изранени нозе и обляно в кръв лице. Състрадателната Вероника изтрива лицето Му с кърпата си я хвърля върху керемидите на оградата, покрай която преминават. Така се появяват и първите неръкотворни образи на Спасителя – „Свети Убрус“ (Светото покривало за глава) и „Светата Тигла“ (от латинското тегула – керемида).

На хълма Голгота Иисус е прикован към кръста и разпнат между двама престъпници. След това той е погребан в каменен саркофаг, поставен в пещера, пред която стои стража.

На Разпети петък в храмовете се извършва опело. Вярващите ходят на църква, минават три пъти под масата за здраве, излизат и целуват разпятието. На утринната служба се четат дванайсет откъса от Евангелието, които разказват за страданията на Иисус Христос. На този ден великденският пост е особено строг, като църквата повелява да не се яде нищо и да се пие само вода.

През деня не се служи Света литургия. На вечерната служба в храма се съпреживява Христовата смърт – изнася се Христовата Плащаница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига „гробът“ Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител.

По време на богослужението, от олтара се понася Плащаницата, с която е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му сред бели цветя. След като Плащаницата се изнесе на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на службата свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в „гроба“ – в центъра на храма. Поклонението продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара, минути преди пасхалното шествие на кръста.

На Разпети петък е абсолютно забранено да се подхваща каквато и да е работа. Народното поверие гласи, че който работи, ще бъде застигнат от непреодолими злини и трудности. Хората казват, че „На този ден и птичка гнездо не вие“. Строго са забранени песните и веселбите.

Ходи се на църква през деня и се носи едно яйце и здравец, които се оставят на масата пред разпятието.

С Разпети петък приключва и Страстната седмица. Следващите дни са посветени на възкресението на Иисус Христос и радостта на всички вярващи. Великден е един от големите църковни празници, отбелязван с празнични църковни литургии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-накрая забогатяваме: Влезем ли в еврото, пенсии и заплати литват, ето как
Next: Обявиха промяната с пенсиите с приемането на еврото

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.