Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Българите с нова шопинг дестинация в Турция, в Одрин вдигнаха цените
  • Новини

Българите с нова шопинг дестинация в Турция, в Одрин вдигнаха цените

Иван Димитров Пешев октомври 15, 2022
shohsphasigasng.jpg

Търговците и хората с нюх вече прескачат турския град Одрин и пазаруват в Чорлу и Люлебургаз.

„Заради огромния наплив от наши туристи в Одрин, особено в петък и събота, местните търговци драстично вдигнаха цените. Както се казва – цените вече не са това, което бяха. Много хора пътуват до Чорлу (Çorlu) и Люлебургаз (Lüleburgaz), с нощувка – хем туризъм, хем търговия. В двата града определено е по-евтино от Одрин“, споделя жител на Кърджали пред 24rodopi.com.

Турски град свали цените с 30%

От различни региони на страната, а вече и от Кърджали, се организират 2-дневни екскурзии „шопинг уикенд в Люлебургаз“.

Не изпускай тези оферти:

Наричат Чорлу още Града на текстила, но освен фабриките, в 270-хилядното населено място има много магазини и аутлети за изгодно пазаруване.

Още новини за Турция:

Един късметлия, който е играл в играта „Луда цифрова лотария“ (Çılgın Sayısal Loto) в Одрин, Турция, спечели 836 176,90 TL (90 784 лева), като е познал правилно 5 от 7-те числа.

За изключително големия джакпот от 5 милиона турски лири от лотарията на 8 октомври бяха изтеглени числата 14, 16, 30, 52, 63, 72, 28 и 40.

Турските медии обявиха, че 7 души от Одрин, Ескишехир, Текирдаг, Бурса и кварталите Бакъркьой, Кадъкьой и Кягътане в Истанбул си поделят джакпота, като са познали 5 от числата, предаде Марица.

Падна джакпотът

Продавачът в тото пункта в Одрин, Серхад Джейлан, откъдето е закупен печелившият фиш за джакпота, сподели пред агенция Демирорен: „Получихме съобщение от компанията, с която сме свързани снощи.

При проверката беше разкрито, че печалбата от тиража в събота е разпределена между 7 офиса в Турция.

Видяхме, че един от тях сме ние. Това е радващо. И в миналото раздадохме редица печалби. Това е добра сума пари, която смятаме, че ще бъде много полезна за късметлията.

Надяваме се и в следващи тиражи да привличаме късмета на нашите клиенти и да печелят още по-големи печалби в Одрин“, възкликна той.

Джейлян каза, че още не е известно кой е късметлията в Одрин.

Джейлян допълни: „При нас идват много българи в Одрин. Те обичат игрите на късмета. Туристите обикновено предпочитат игри в стил „Скречкарта“, с моментни печалби, но играят масово и в лотарията.

Почти половината от клиентите ни са българи тези месеци, така че е много вероятно печелившият да е някой комшия.

Дано обаче късметлията да не си е загубил фиша, защото печалбата този път е чудесна“, заключи търговецът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Повече от добра новина! Ще ни компенсират за високите сметки за ток
Next: Експлозия във въглищна мина, има десетки загинали

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.