Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България вече няма да е същата, разкривам истината за Евгения, обяви проф. Чорбанов
  • Новини

България вече няма да е същата, разкривам истината за Евгения, обяви проф. Чорбанов

Иван Димитров Пешев август 6, 2023
fdgfhfhtrhtr.png

Случаят с Дебора и Георги в Стара Загора е преломен момент за България.

В страната ни предстоят събития, които ще променят най-големия проблем, който ни дърпа назад – манталите ни.

Те ще засегнат ценностната система.

Професор Андрей Чорбанов е запознат със случващото се в България от първо лице.

Наскоро той разказа за племеницата си Евгения, която бе открита в куфар край Перник.

Този случай потресе тогава обществото.

Деянието бе извършено от най-близкия до нея човек – нейния съпруг.

 

Сега проф. Чорбанов говори по Нова тв:

Законът няма как да спре един тип домашни насилници и това са психопатите.

Те нямат никакви предишни изяви, няма предистория и симптоми, които могат да спрат насилника.

Той в един момент решава да направи това, което е решил.

 

В случая един образован човек, работещ на престижна работа, с висока заплата – просто извърши това.

Без предисловие, без нещо видно за околните, съседите, роднините.

Просто го направи. Това сподели в студиото на „Събуди се” професора.

 

Трябва да има промяна в законите, но пък и трябва да бъдат спазвани и упражнявани тези, които съществуват.

Лично за мен е притеснително това, че участник в събитието, бащата, който помага за укриването на куфара.

Той в момента се разхожда на свобода между нас.

В момента тече дело, но самият факт, че един съучастник просто се разхожда на свобода.

Изключително силно се надявам, че ще има справедливост и този тип хора трябва да получат заслуженото наказание.

По думите му депутатите в момента работят върху наказанията за ежедневните нарушения по пътя и техните последици.

 

Не че оправдавам всеки един човек, който кара пил.

В никакъв случай няма как да оправдая едно такова нещо.

Нашият балкански манталитет не позволява случващото се у дома да излиза извън пределите му.

Мълчим си и не се бъркаме в хорските работи и не реагираме на насилие, което се случва в течения на години.

Просто в момента обществото натрупа прекалено много случаи и енергия.

И случаят в Стара Загора беше капката, която преля, за да може все пак да се разбере, че това общество има съвест и това общество иска това да спре, подчерта депутатът.

Continue Reading

Previous: Фатална развръзка: Изчезналият Иво е една от жертвите на убиеца край Лозен
Next: Младеж влезе в магазин в Ловеч, последвалото запали мрежата

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.