Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България в епицентъра на чудовищен скандал със супер-моделката Наоми Кембъл! Вижте какво я връхлетя на летище София
  • Новини

България в епицентъра на чудовищен скандал със супер-моделката Наоми Кембъл! Вижте какво я връхлетя на летище София

Иван Димитров Пешев юни 13, 2022
naomicamplelel.jpg

Супермоделът Наоми Кембъл е останала разочарована, след като е почувствала, че била претърсена от служител на летището в София, защото е чернокожа, пише „Дейли мейл“. От столичния аеропорт назничаха проверка по случая.

Случката е от 19 май, когато 52-годишната лондончанка пристига у нас за тридневни снимки на реклама. Тя е спряна от митничарите, които подложили нея и багажът ѝ на претърсване.

По-късно Наоми е видяна да излиза от летището с нахлупена бейзболна шапка и стискаща чанта, преди да бъде откарана до луксозен хотел в града.

„Наоми беше много разстроена. Целият инцидент ѝ се отрази ужасно. Тя пътуваше за снимките на вълнуваща фотосесия, която очакваше с нетърпение, но това малко помрачи времето ѝ, прекарано в София“, казва приятелка на супермодела.

Приятел на модела каза: „Наоми беше много разстроена. Целият инцидент й се отрази ужасно. Тя беше на път за вълнуващи снимки, които очакваше с нетърпение, но това малко помрачи времето й в София.“ Персоналът на летище София не отговори на многократни искания за коментар, отправени от Mail on Sunday.

От летище София съобщиха, че днес са започнали пълна проверка по случая и написаха във Facebook, че искрено съжаляват за негативните преживявания на г-жа Кембъл.

В контакт сме с българските митнически власти, които потвърдиха, че проверката на пътници и багажи е част от тяхната работа и това е рутинна процедура.

От летище София ще прегледаме видеозаписите от този ден и ще интервюираме служителите утре, за да проучим случая напълно.

„В контакт сме с българските митнически власти, които потвърдиха, че проверката на пътници и багажи е част от тяхната работа и това е рутинна процедура. От летище София ще прегледаме видеозаписите от този ден и ще интервюираме служителите утре, за да проучим случая напълно“, пише още в съобщението от аеропорта.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Та и той е от Харвард! Няма да повярвате кого лъскат за нов премиер на България майсторите на политическия инженеринг
Next: Нови погребения у нас. Асфалтът се напука от адска катастрофа с фатален край

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.