Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e
  • Новини

България в сълзи. Малката Никол, която четири дни след раждането си, беше изтезавана от акушерката Емилия e

Иван Димитров Пешев март 2, 2022
emmiliiqicamera.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

3-годишната Никол, която четири дни след раждането си бе зверски пребита от акушерката Емилия Ковачева, е отключила епилепсия заради нанесените травми. Това разказаха родителите на момиченцето – Румен и Станислава Димитрови, които се молят детето им да се оправи.

Днес те пристигнаха в Софийския градски съд на заседание, на което Ковачева поиска мярката й домашен арест да бъде заменена с по-лека. Един от мотивите на акушерката бе, че тя имала заболявания на щитовидната жлеза, развила и психическа депресия. Освен това, семейството й нямало доходи, тъй като родителите й били с ниски пенсии.
За първи път от началото на процеса Ковачева коментира, че не чувства вина за това, за което е осъдена.

През септември м.г. градските магистрати осъдиха Ковачева на 18 години „лишаване от свобода“ за опита за убийство на новородената Никол през април 2015 г.

На 17-и срещу 18 април 2015 г. през нощта 41-годишната Емилия Ковачева преби с юмруци и шише и души новороденото момиченце, защото плачело повече от другите новородени в отделението и я изнервяло. Боят бе записан от видеокамерите в неонатологията на „Софиямед“, а животът на Никол бе спасен от лекарите в друга столична болница.

Медицинската експертиза по случая сочи, че бебето е удряно около 30 пъти, както и че не може да се каже със сигурност дали счупването на черепа и получените кръвоизливи ще повлияят на нормалното развитие на Никол. Малкото дете има и засегнат очен нерв.

Съдът обаче не се трогна и отказа да измени домашния й арест. Акушерката не е задържана в ареста, именно заради това да полага грижи за здравето си, каза съдия Владимир Астарджиев.
Мотивите към 18-годишната присъда на Ковачева ще бъдат готови до дни, което ще отпуши възможността делото да иде на втора инстанция.

По време заседанието стана ясно, че акушерката се е отървала от 2 имота на свое име, след като получила обвинение от прокуратурата. Единият бил апартамент в София. С този ход най-вероятно тя иска да не плати обезщетение на родителите на пребитото дете. Магистратите на първа инстанция я осъдиха на 400 хил. лв. обезщетение.

„Няма значение дали Ковачева е под домашен арест или на море. За нас е важно делото да приключи с влязла в сила присъда и тя да отиде в сливенския затвор“, каза бащата на Никол, цитиран от „24 часа“.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: ТРЕВОГА: Украински депутат твърди, че Зеленски получава 30 изтребителя от България
Next: Петков засипа Путин с критики и обяви, че сърцата на българите са с хората от Украйна

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.