Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България е време да научи истината за човека с пържолите за 500 лева, обяви шеф Манчев
  • Новини

България е време да научи истината за човека с пържолите за 500 лева, обяви шеф Манчев

Иван Димитров Пешев юли 23, 2023
rrrewfsdfsdfddd.png

Звездният готвач на Нова телевизия Иван Манчев влезе в студиото на Анна-Мария Конова.

Той си каза авторитетното мнение по скандала със сметката за рибай стек за 500 лева в ресторант на крайбрежната алея във Варна.

Случаят с неподготвения Пламен Христов от Беломорци, който направи панаир пред цяла България.

Той платил над 600 лева за “три пържоли” накара топ готвачите на България да обяснят за какво става въпрос.

“Клиентът има винаги право, но когато е информирам.

Ресторантът го е информирал перфектно за цената на стека.

Даже е евтино!”, това заяви категорично звездата на “Черешката на тортата” и “Кошмари в кухнята”.

 

Шеф Манчев беше видимо възмутен, че за въпросното месо се говори като за “пържоли”.

“Това не са свински вратни пържоли за 20 лева!”, каза той.

Според Манчев недоволният клиент няма никаква кулинарна култура.

Той намекна, че паралията Пламен, на който сметката му дойде висока, се е изложил доста и пред всички.

“Българският туризъм страна от такива хора”, коментира специалистът.

Шеф Иван Манчев не спести и острите си думи към държавния орган КЗП, който направи проверка по случая и реши, че има проблем с обявяването на цена за 100 грама.

Според най-прочутия български готвач Комисията за защита на потребителите е в грешка в този случай.

“Не са се допитали до професионалистите”, отсече шеф Манчев.

Той каза също, че в неговия ресторант също се случват подобни ситуации.

Затова той обръща специално внимание на персонала да обясняват подробно на клиентите какво точно поръчват, ако имат съмнения, че нещо не е ясно.

Но шефът наскоро трябвало да преглътне доста скъпа грешка, пак свързана с телешки стек.

Той обаче се приготвя с прошуто.

Клиент си го поръчал, но явно не разбрал, че в поръчката му има от свинския деликатес.

Той бил мюсюлманин и отказал поръчката, когато му била сервирана.

“Махнах му го от сметката”, призна шеф Манчев, който решил да приеме, че грешката е негова и на персонала на ресторанта му.

Той обясни, че същият е проблемът и с виното.

“Има и за 20 лева, има и за 4000 лева”, даде пример шеф Иван Манчев.

Continue Reading

Previous: Финала на Мрежа от лъжи-Ето как ще завърши сагата
Next: Лоша вест за бременната жена, спасена с хеликоптер под връх Вихрен

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.