Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България е на нокти: Мистерията с изчезналата Ивана се заплита
  • Новини

България е на нокти: Мистерията с изчезналата Ивана се заплита

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
sdfvdsbkfdbkgfbkfgbkgf.png

Къде изчезна Ивана от Дупница? Вече трета седмица всички се питат това, защото от 17-годишното момиче продължава да няма никаква следа. Издирването премина през няколко етапа, но напредък до момента няма, или поне за такъв полицията не съобщава. Какво се знае до момента разказва Нова тв.

Датата е 22 февруари. Ивана е на училище. Държи се странно, размахва блистери с парацетамол и твърди, че е болна. Преди края на петия час излиза от час и си тръгва. Телефонът си оставя при класния ръководител. Не се обажда на никого и започва издирване.

 

2 дни след изчезването на Ивана, на главен път Е79 е открито нейното яке. Обучените кучета обаче не хващат следа. Родителите на момичето за първи път се появяват, за да обявят, че Ивана е избягала заради забележка в училище. Десетки доброволци и служители на различни институции се включват в издирването. Напредък обаче няма.

„Вечерите са студени, а момичето е леко облечено. Според мен не може да издържи толкова време навън”, Велимир Иванов от Горското стопанство в Дупница.

На четвъртия ден думата взеха учителите на Ивана. Те категорично отрекоха върху момичето да е бил оказван психологически тормоз. Нещо повече – разказаха, че тя самата коренно е променила поведението си в последните месеци и се е държала арогантно с всички. Реакция от родителите обаче нямало.

„Обгрижвам децата повече от собственото си дете. Не съм спряла да я търся”, заяви Весела Владимирова,  класен ръководител на Ивана.

Докато учители и родители търсеха причината за изчезването на момичето, някой смени профилната ѝ снимка в една от социалните мрежи със сърдит Мики Маус.

Две седмици след изчезването на Ивана от полицията обявиха, че прекратяват издирването на терен, но продължават търсенето с други способи. Междувременно родителите на Ивана отново призоваха за помощ.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Нова тв настръхнаха, красива водеща получи лоша изненада
Next: Тъжна вест! Почина oще едно голямо име в българския футбол

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.