Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България затаи дъх, подложиха Сашо Диков на тежка животоспасяваща операция, било е на косъм
  • Новини

България затаи дъх, подложиха Сашо Диков на тежка животоспасяваща операция, било е на косъм

Иван Димитров Пешев септември 14, 2022
sashoasdiskd.jpg

Оперираха сърцето на Стажанта, който преди няколко месеца стана на 70 г.

Сашо Диков е бил на косъм от смъртта преди няколко седмици.

Лекари са спасили живота на емблематичния тв водещ, който е претърпял спешна сърдечна операция в края на август, съобщава в. „България днес“. Поставен му е байпас, тъй като стентовете при него вече не вършат работа.

Новината бе потвърдена както от Стажанта, така и от лекуващите го медици. Животоспасяващата операция е извършена от младия д-р Асен Келчев под наблюдението на светилото проф. Иво Петров.

Не изпускай тези оферти:

От думите им става ясно, че Сашо Диков е с много висок холестерол по рождение. Най-вероятно до операцията му се стига заради сърдечна недостатъчност, причинена от перманентно високите нива на холестерол.

„Вече съм добре! Възстановявам се. В началото беше доста сложно – правя две-три крачки едва-едва, с всеки изминал ден се чувствам по-добре и по-добре. След 5-часова операция и 25-сантиметров белег от сърцето до гърлого, вече мога да се движа и сам да се обслужвам“, коментира журналиста.

„Операцията на Сашо Диков беше доста сложна. При него отдавна слагаме стентове, първият преди 10 години. След това се наложи и още да сложим. И мога да кажа, че г-н Диков е жив благодарение и на нашите усилия толкова години заедно, тъй като сърдечносъдовите заболявания поразяват все повече млади хора“, казва проф. Иво Петров, с чиято помощ бе спасен журналиста.

Проф. Иво Петров от години бди над здравето на Сашо Диков

„Аз съм наследствено обременен, тъй като фамлилно имам високи нива на холестерол. Баща ми почина от инфаркт съвсем млад, едва на 54 години. И когато д-р Царева ми направи стрес теста преди операцията, направо се уплаши как съм жив изобщо“, пошегува се със състоянието, към което е привикнал Сашо Диков, цитиран от вестника.

В края на юли Стажанта навърши достолепните 70 години. Все още не е ясно дали след операцията журналиста ще се върне на работа в предаването си по „Евроком“, или ще се възстановява. Само преди няколко месеца Сашо Диков бе кандидат и за генерален директор на БНТ.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НОВ ОБРАТ: Трупът на Крис е открит край третокласен път край Ловеч. Истината за смъртта му ще ви ужаси
Next: Доц. Вацев с шокираща прогноза за унищожителна революция и разпад на Русия до 2 седмици

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.