Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България изтръпна! Търсиха го, откриха трупа на 26-годишния Рафат в контейнер за смет
  • Новини

България изтръпна! Търсиха го, откриха трупа на 26-годишния Рафат в контейнер за смет

Иван Димитров Пешев октомври 19, 2022
rafasfastastas.jpg

26-годишният Рефат Сюлейман е нашенецът, намерен мъртъв в Германия. Той е бил в неизвестност от 14 октомври, разказаха негови близки, цитирани от Trafficnews.bg.

Последно е бил забелязан в град Дуисбург, където е и работил като служител във фирма Thyssen Krupp.

Полицията е открила тялото му късно снощи, на 17 октомври

в едно от помещенията във фабриката, в която е работил.

Не изпускай тези оферти:

Към този момент не е установено как точно е починал.

Близки на младежа, които са в Германия, разказаха, че тялото на мъжа е открито в контейнер, както и че вчера са били организирани протести пред фабриката.

Още криминални новини:

Дело срещу възрастно семейство от Гревен и адвокат от Мюнхен, подсъдими за съучастие на криптокралицата Ружа Игнатова, трябва да започне за втори път днес в Мюнстер, съобщи пресцентърът на окръжния съд в града. Съдът ще заседава 22 пъти до 7 март 2023 г.

Игнатова е основател на компанията OneCoin, която след като привлече 4 млрд. долара от частни инвеститори, беше обвинена в измама. Пета година жената е в неизвестност, последно през юли тази година гръцката полиция съобщи, че е получила данни, че издирваната е в страната, но операцията за ареста ѝ се оказала безуспешна.

В Мюнстер съдят семейството от Гревен по обвинение за пране на пари и съучастие в измама. Според обвинението от края на 2015 г. до края на 2016 г. мъжът и жената предоставят чрез своята компания „Интернешънъл Маркетинг Сървис“ платежни услуги за OneCoin Ltd. на Ружа Игнатова без официално разрешение, уточнява „Дневник“.

В този период те успяват да съберат 88 158 входящи плащания от клиенти чрез специално създадени банкови сметки, като общата сума се равнява на около 320 милиона евро.

Оттам голяма част от парите на германските инвеститори се прехвърлят незаконно по сметки в чужбина. За това двамата обвиняеми получават комисиона от 3,2 милиона евро. Според „Дойче веле“ парите са били насочвани към фонд на Каймановите острови, откъдето чрез сложна мрежа от фирми и посредници са стигали до различни данъчни оазиси.

Прокуратурата обвинява адвоката от Мюнхен в пране на пари по два случая. В началото на 2016 г. той получава от „Интернешънъл Маркетинг Сървис“ по сметката си средства в размер от около 20 милиона евро, които след това прехвърля от името на Ружа Игнатова към адвокатска кантора в Лондон, за да бъдат купени два имота. Освен това от края на май до края на юли 2016 г. адвокатът укрива около 75 милиона евро, които компанията в Гревен прехвърля към фонд на Каймановите острови.

И тримата подсъдими отричат обвиненията. Делото срещу тях започна на 17 септември 2021 г., припомня Западногерманското радио (ВДР). Обемът на самия съдебен процес е значителен. Главното досие съдържа повече от 15 хил. страници, а обвинителният акт повече от хиляда. Насрочени са 50 заседателни дни, 19 от които се провеждат – разпитани са 38 свидетели и двама експерти по криптовалути.

В края на май тази година делото е спряно заради продължително боледуване на двама съдебни заседатели. В репортаж на ВДР говорителката на съда Корнелия Хансен обясни, че процесът трябва да започне наново, в нов състав, в средата на август.

На 21 август пресцентърът на съда обяви, че процесът отново е отложен поради заболяване на един от главните обвиняеми, като не се спомена за кого точно става въпрос.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Идва ли светло бъдеще за България? Пророчествата на Слава Севрюкова започват да се сбъдват
Next: Ще ви настръхнат косите! Ето кои са арестуваните за бруталното убийство на Мирка и сина й в Банишора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.