Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България над всички! Отборът ни е пръв на световното първенство по художествена гимнастика
  • Новини

България над всички! Отборът ни е пръв на световното първенство по художествена гимнастика

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
borqwkrasngasg.png

С ъстезателките на България спечелиха отборната титла на 40-о Световно първенство по художествена гимнастика в испанския град Валенсия. Така тимът отново взема златото след пауза от 30 години.

Отборни шампионки на планетата станаха Боряна Калейн, Стилияна Николова и Ева Брезалиева, които представяха страната в индивидуалната надпревара и ансамбъл жени в състав Женина Трашлиева, София Иванова, Камелия Петрова, Рейчъл Стоянов и Радина Томова. България събра 330.150 точки.

На второ място е Германия с 326.350 точки, а на трето Италия с 323.850 точки.

Така България вече има четири отличия от шампионата във Валенсия, след като Боряна Калейн взе сребърни медали на финалите на бухалки и на лента, а Стилияна Николова е бронзова медалистка на топка.

В многобоя ансамбълът на България остана без медал. С 5 обръча нашите момичета (Женина Трашлиева, София Иванова, Камелия Петрова, Рейчъл Стоянов и Радина Томова) изпуснаха два пъти уреди извън терена и взеха резервните, заради което бяха наказани с 0.600 точки от съдиите. Възпитаничките на Весела Димитрова бяха оценени с 28.600 точки (15.800 за трудност, 7.400 за артистичност, 6.000 за изпълнение), заеха 19-а позиция и останаха извън финалистките на пет обръча.

Във второто си излизане на килима за съчетанието с три ленти и две топки българките бяха безапелационни и получиха първа по сила оценка от 34.100 точки (17.600, 8.350, 8.150).

Националките, които са абсолютни световни шампионки от миналата година в София и имат спечелена квота за Игрите в Париж 2024, ще играят на финала на ленти и топки в неделя следобед.

В крайното класиране за многобоя при ансамблите България е на 12-а позиция със сбор от 62.700 (28.600 и 34.100) точки.

Световната титла спечели ансамбълът на Израел със 70.800 точки – 38.150 за пет обръча и 32.650 за ленти и топки.

Отборът на Китай също представи много силно двете си композиции и със 70.050 точки оглави класирането след първия поток, след което взе среброто.

Домакините от Испания, подкрепяни от своите ентусиазирани фенове, имат 68.600 точки и се окичиха с бронзовите медали.

Утре Световното първенство във Валенсия продължава с многобоя при жените с участието на Боряна Калейн и Стилияна Николова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЛЯТОТО НЕ НИ ОСТАВЯ: Септември започва идеален за море
Next: Чужди туристи за Пловдив: Това е идеалният европейски град, вижте защо

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.