Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България над всички! Отборът ни е пръв на световното първенство по художествена гимнастика
  • Новини

България над всички! Отборът ни е пръв на световното първенство по художествена гимнастика

Иван Димитров Пешев август 27, 2023
borqwkrasngasg.png

С ъстезателките на България спечелиха отборната титла на 40-о Световно първенство по художествена гимнастика в испанския град Валенсия. Така тимът отново взема златото след пауза от 30 години.

Отборни шампионки на планетата станаха Боряна Калейн, Стилияна Николова и Ева Брезалиева, които представяха страната в индивидуалната надпревара и ансамбъл жени в състав Женина Трашлиева, София Иванова, Камелия Петрова, Рейчъл Стоянов и Радина Томова. България събра 330.150 точки.

На второ място е Германия с 326.350 точки, а на трето Италия с 323.850 точки.

Така България вече има четири отличия от шампионата във Валенсия, след като Боряна Калейн взе сребърни медали на финалите на бухалки и на лента, а Стилияна Николова е бронзова медалистка на топка.

В многобоя ансамбълът на България остана без медал. С 5 обръча нашите момичета (Женина Трашлиева, София Иванова, Камелия Петрова, Рейчъл Стоянов и Радина Томова) изпуснаха два пъти уреди извън терена и взеха резервните, заради което бяха наказани с 0.600 точки от съдиите. Възпитаничките на Весела Димитрова бяха оценени с 28.600 точки (15.800 за трудност, 7.400 за артистичност, 6.000 за изпълнение), заеха 19-а позиция и останаха извън финалистките на пет обръча.

Във второто си излизане на килима за съчетанието с три ленти и две топки българките бяха безапелационни и получиха първа по сила оценка от 34.100 точки (17.600, 8.350, 8.150).

Националките, които са абсолютни световни шампионки от миналата година в София и имат спечелена квота за Игрите в Париж 2024, ще играят на финала на ленти и топки в неделя следобед.

В крайното класиране за многобоя при ансамблите България е на 12-а позиция със сбор от 62.700 (28.600 и 34.100) точки.

Световната титла спечели ансамбълът на Израел със 70.800 точки – 38.150 за пет обръча и 32.650 за ленти и топки.

Отборът на Китай също представи много силно двете си композиции и със 70.050 точки оглави класирането след първия поток, след което взе среброто.

Домакините от Испания, подкрепяни от своите ентусиазирани фенове, имат 68.600 точки и се окичиха с бронзовите медали.

Утре Световното първенство във Валенсия продължава с многобоя при жените с участието на Боряна Калейн и Стилияна Николова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЛЯТОТО НЕ НИ ОСТАВЯ: Септември започва идеален за море
Next: Чужди туристи за Пловдив: Това е идеалният европейски град, вижте защо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.