Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България не помни такава трагедия! Млад моторист навлезе в насрещното, гледката смрази всички
  • Новини

България не помни такава трагедия! Млад моторист навлезе в насрещното, гледката смрази всички

Иван Димитров Пешев октомври 24, 2022
asmtmastkaskt.jpg

Мотоциклетист е загинал при пътнотранспортно произшествие. Сигнал за инцидента бил получен вчера следобед в РУ-Велинград, предава БЛИЦ.

36-годишен мъж от Стамболийски пътувал от Велинград по посока за Сърница с мотоциклет „Ямаха“. На десен завой той загубил управление над мотора си, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в мантинелата.

На мястото незабавно били изпратени екипи на полицията и спешна помощ.

Въпреки усилията на медицинския екип и опита им да бъде транспортиран до болница с линейка пострадалият починал.

Не изпускай тези оферти:

На местопроизшествието е извършен оглед от дежурна група при РУ-Велинград, образувано е досъдебно производство.

Още криминални новини:

Мъж от Асеновград доказва за трети път, че не шофира дрогиран, съобщава NOVA.

Емил Узунов от Асеновград преди време заяви, че няма да напуска дома си на определена дата през следващите няколко години. Причината – през преходните две години той на два пъти преживя ужасен шок. Оказа се уличен, че шофира след употреба на наркотици.

Животът му се върти в особен кръговрат. Спират го, дава първоначално положителен полеви тест за употреба на наркотици, слагат му белезници, карат го в болница.

Дава проби за кръвен тест, обискират дома му, задържат го в полицията, образуват му досъдебно производство, освобождават го, излизат след няколко месеца резултатите от кръвните му проби, които се оказват отрицателни, оневиняват го, връщат му книжката.

Минава кратък период, спират го отново. Тази година Узунов отново е спрян. И отново е с положителен тест за наркотици.

Сега очаква за трети път резултатите от кръвните проби, които да докажат, че не е употребил амфетамини.

Той, обаче, твърди че този проблем създава грижи на семейството му, в работата му и се отразява на социалните му контакти.

След като в началото на седмица започнаха масови проверки на полицаи за алкохол и наркотици, бяха открити случаи с униформени, дали положителни проби за дрога. Тогава се заговори, че тестовете не отчитат съвсем правилно и на тях не може напълно да се вярва, тъй като много хора, приемащи определени лекарства, може да отчетат положителен резултат на такъв тест.

Но до този момент полицаите не приемаха тази теза. Едва, когато не бяха подложени на същите проби, признаха, че грешки се отчитат. А истината се установява едва след дълъг период от време, когато е готов резултатът от кръвната проба, изследвана в единствената лаборатория в страната ни.

Експерти вече изразиха мнение, че е нужно преразглеждане на Наредбата, регламентираща правенето на Drug Check, който установява шофирал ли е водачът под влияние на наркотични вещества.

„Положителен тест за амфетамин може да се даде и след употреба на комбинирани медикаменти за настинка. Веществото псевдоефедрин, което се съдържа в много лекарства, дава такъв фалшив резултат“, обясни академик Добрин Свинаров от Клиничната лаборатория и клинична фармакология в УМБАЛ „Александровска“.

По думите му трябва да се спазват правилата за токсикологичния анализ.

„Негативният полеви тест може да не означава чист човек, от друга страна позитивният тест е възможно да е обременен от грешка, която е декларирана в спецификата на всеки тест. Кръвният тест е потвърдителният“, поясни той.

По думите му у нас трябва да се изградят 6-8 лаборатории, където кръвните проби да може да се изследват.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Шенген ли? Отнемат лиценза на летище София?
Next: Демерджиев изпълни заканата си, страшна чистка на шефове в МВР: Хвърчат от 7 районни в София

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.