Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България плаче: Майка и дъщеря се самоубиха заедно от бедност
  • Новини

България плаче: Майка и дъщеря се самоубиха заедно от бедност

Иван Димитров Пешев юни 12, 2022
samobubuednost.jpg

Две старозагорки-ослепяла преди време – 63-годишна жена и грижещата се за нея 32-годишна дъщеря, загинаха след скок от прозореца на седмия етаж в блок 29 на квартал „Три чучура север“. Това пише Монитор бг.

Трагичният инцидент с Пенка и Велина Христови е станал около 13,30 часа в четвъртък. За случилото се пред очите му разказало 8-годишно момченце от съседната махала “Лозенец”, което играело зад блока.

Телата на жените паднали буквално на метри от него.

Детето говорело несвързано и само ръкомахала уплашено ръце пред купувачите в близкия магазин, уточни чичото на Миленчо, който в петък беше тръгнал да дири баячка, за да леят куршум на малчугана.

Съседи в панелката разказват, че родената в опанското село Средец леля Пенка обитавала семеен апартамент на 7-ия етаж, заедно с нея била и дъщеря и Велинка, която от известно време се водела като социален асистент на сляпата си майка.

Обстановката в апартамента е меко казано мизерна. Свалени са били тапетите, двете жени са спели върху свалена от пантите врата, отоплявали са се с печка от типа „циганска любов“ като наместо дърва и въглища ползвали стари вестници.

Преди да скочат от прозореца, жертвите оставили личните си документи и около 320 лева, заедно с бележка, че 200 лева са за еленергията от предходния месец.

„Леля Пенка и Велина бяха много затворени, не говореха с никого. От няколко месеца вървяха пеша по стълбите, защото нямали пари за асансьора, никой не знаеше как преживяват, защото рядко отваряха вратата…“, разказа живеещият етаж под тях Божидар, който от година и нещо е безработен.

Съпругата на домоуправителя също не знае подробности за майката и дъщерята, споделя, че Пенка имала още една щерка, но тя останала при бившия съпруг и от години не я били виждали да идва в квартала.

Образувано е досъдебно производство по член 127 от НК за евентуално склоняване към самоубийство, лаконично съобщиха от ОД на МВР – Стара Загора.

В стаята, където са намерени личните карти, имало картонена щайга с няколко сухи хляба, а в кухничката 7 полупразна бутилка безалкохолно и десетина празни буркана.

Предполага се, че първа от перваза на прозореца е скочила майката, защото при пристигането на униформените и съдебните медици трупът на Велина е бил отгоре й.

Не е изключена версията и за случаен инцидент при изтърсване на завивка, въпреки че това е малко вероятно.

Отворена е била вратата и към терасата към кухничката, но там пък парапетът е доста висок , а и телата са паднали доста по-встрани при основите на панелния блок.

В 8-етажната кооперация има три входа, близо половината от апартаментите са празни, тъй като собствениците им са заминали да работят в чужбина, а през последните няколко месеца имало и трима починали от коронавирус, споделиха собственичките на няколкото малки магазинчета в близост.

Загиналите жени не са страдали от COVID-19, но имало съмнения, че напоследък са били с нервни разстройства.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЛЕШ В ДЪЖДОВНАТА НЕДЕЛЯ! Слави буквално попиля Кирил Петков с това което му каза право куме в очи
Next: АЛАРМА! Божият гняв се изсипа над България току-що! Това вече е катастрофа

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.