Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България плаче: Майка и дъщеря се самоубиха заедно от бедност
  • Новини

България плаче: Майка и дъщеря се самоубиха заедно от бедност

Иван Димитров Пешев юни 12, 2022
samobubuednost.jpg

Две старозагорки-ослепяла преди време – 63-годишна жена и грижещата се за нея 32-годишна дъщеря, загинаха след скок от прозореца на седмия етаж в блок 29 на квартал „Три чучура север“. Това пише Монитор бг.

Трагичният инцидент с Пенка и Велина Христови е станал около 13,30 часа в четвъртък. За случилото се пред очите му разказало 8-годишно момченце от съседната махала “Лозенец”, което играело зад блока.

Телата на жените паднали буквално на метри от него.

Детето говорело несвързано и само ръкомахала уплашено ръце пред купувачите в близкия магазин, уточни чичото на Миленчо, който в петък беше тръгнал да дири баячка, за да леят куршум на малчугана.

Съседи в панелката разказват, че родената в опанското село Средец леля Пенка обитавала семеен апартамент на 7-ия етаж, заедно с нея била и дъщеря и Велинка, която от известно време се водела като социален асистент на сляпата си майка.

Обстановката в апартамента е меко казано мизерна. Свалени са били тапетите, двете жени са спели върху свалена от пантите врата, отоплявали са се с печка от типа „циганска любов“ като наместо дърва и въглища ползвали стари вестници.

Преди да скочат от прозореца, жертвите оставили личните си документи и около 320 лева, заедно с бележка, че 200 лева са за еленергията от предходния месец.

„Леля Пенка и Велина бяха много затворени, не говореха с никого. От няколко месеца вървяха пеша по стълбите, защото нямали пари за асансьора, никой не знаеше как преживяват, защото рядко отваряха вратата…“, разказа живеещият етаж под тях Божидар, който от година и нещо е безработен.

Съпругата на домоуправителя също не знае подробности за майката и дъщерята, споделя, че Пенка имала още една щерка, но тя останала при бившия съпруг и от години не я били виждали да идва в квартала.

Образувано е досъдебно производство по член 127 от НК за евентуално склоняване към самоубийство, лаконично съобщиха от ОД на МВР – Стара Загора.

В стаята, където са намерени личните карти, имало картонена щайга с няколко сухи хляба, а в кухничката 7 полупразна бутилка безалкохолно и десетина празни буркана.

Предполага се, че първа от перваза на прозореца е скочила майката, защото при пристигането на униформените и съдебните медици трупът на Велина е бил отгоре й.

Не е изключена версията и за случаен инцидент при изтърсване на завивка, въпреки че това е малко вероятно.

Отворена е била вратата и към терасата към кухничката, но там пък парапетът е доста висок , а и телата са паднали доста по-встрани при основите на панелния блок.

В 8-етажната кооперация има три входа, близо половината от апартаментите са празни, тъй като собствениците им са заминали да работят в чужбина, а през последните няколко месеца имало и трима починали от коронавирус, споделиха собственичките на няколкото малки магазинчета в близост.

Загиналите жени не са страдали от COVID-19, но имало съмнения, че напоследък са били с нервни разстройства.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ЛЕШ В ДЪЖДОВНАТА НЕДЕЛЯ! Слави буквално попиля Кирил Петков с това което му каза право куме в очи
Next: АЛАРМА! Божият гняв се изсипа над България току-що! Това вече е катастрофа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.