Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България плаче! Почина проф. д-р Марин Роглев – доайен в родната психиатрия
  • Новини

България плаче! Почина проф. д-р Марин Роглев – доайен в родната психиатрия

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
rdoadoaspasih.jpg

Почина светилото и доайен в родната психиатрия проф. д-р Марин Роглев. Известният пловдивчанин навърши вчера 86 години. Негови ученици са повечето от днешните психиатри в Пловдив.

Проф. Марин Роглев дмн завършва медицина във ВМИ -Пловдив през 1960 г. От 1969 г. е асистент в Катедрата по психиатрия и медицинска психология към ВМИ – Пловдив.

Научната степен доктор по медицина защитава през 1976 г., а дмн става през 1985 г. През 1988 г. е избран за доцент и ръководител на катедрата. От 1997 г. е професор.

Основните му научни изследвания са в областта на клиничната психиатрия, генетиката на психичните заболявания, психофармакотерапията, психотерапията и медицинската психология.. Проф. Марин Роглев продължава традициите на пловдивската психиатрична школа в областта на биологичната психиатрия и проучванията на афективните разстройства.

Не изпускай тези оферти:

Автор е на над 200 научни публикации. Съавтор е на учебници, учебни ръководства, тестови методики в клиничната психология и психиатрия.

Проф. Роглев беше и общински съветник от ВМРО в периода 2007-2011 година.

Още скръбни вести:

Емблематичният бургаски художник Кръстю Тодоров е починал на 63-годишна възраст, съобщи днес съпругата му в социалните мрежи. През юни той подреди изложба, която бе в галерията на Дружеството на бургаските художници.

Кръстю Тодоров-Кеца е роден е на 8 юни 1959 г. в Бургас, в периода 1974 – 1978 година учи в Художествена гимназия в Казанлък. През 1981–1985 в ВТУ “Св.св. Кирил и Методий”, специалност „Живопис“. Има десетки самостоятелни и общи изложби в страната и чужбина.

Кметът на Бургас Димитър Николов написа във фейсбук:

„С тъга разбирам, че си е отишъл Кръстю Тодоров – Кеца. Последната си изложба представи преди по-малко от два месеца в галерията на Дружество Бургаски Художници.

Бургас загуби колоритна, цветна и неподражаема личност, световно име в изобразителното изкуство. Човек с уникален почерк и в картините си, и в живота.

Съболезнования на съпругата му – Дора Тодорова, на близките, на приятелите му.

Мир на душата му!“

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бременната мама е озадачена, когато кучето не спира да лае. Тя не осъзнава, че то се опитва да я спаси
Next: КОШМАР! Брат намери сестра си мъртва в тоалетната на дома й

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.