Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България плаче! Убитата 20-г. Юлия била истинска красавица, ето и резултатите от аутопсията
  • Новини

България плаче! Убитата 20-г. Юлия била истинска красавица, ето и резултатите от аутопсията

Иван Димитров Пешев април 16, 2024
iuliqavrarr.png

20-годишната Юлия Аврамова, загинала при неделния инцидент с влака по време на мотосъбора край Благоевград, е била истинска красавица. Хората от родното й село Копривлен е в шок от трагедията, макар че младата жена отдавна се преместила в Благоевград. Тя била студентка по химия, имала приятел, с когото живеели заедно в кв. „Еленово“.

Юлия бе пометена от пътническия влак, идващ от Кулата, при неправомерно пресичане на жп линията. Мястото при разклона за с. Церово е със слаба видимост, било шумно заради рева на моторите по време на събора и тя не видяла и не чула влака, съобщава struma.bg.

Трагедията станала за миг по злощастно стечение на обстоятелствата, тъй като малко преди това по линията преминала нейната майка. В първия момент тя дори не разбрала какво се е случило. Писъците и: „Къде е детето ми?! Какво се случи?“, събрали мотористи на релсите.

Юлия е починала вследствие на множество тежки травми, несъвместими с живота.
Установила аутопсията на съдебния медик. Иззети са проби за алкохол и наркотици, които са отрицателни.

Такива са били резултатите и от пробите на машиниста на бързия влак Кулата – София, който надул свирката, когато видял човек на жп линията. За съжаление време за друга реакция и възможност да спре влака нямало и последвал фаталният удар.

По случая е образувано досъдебно производство под надзора на Окръжна прокуратура – Благоевград, макар че основната версия е за случаен, а не предумишлен инцидент.

Заради трагедията мотосъборът бе прекратен, а до приключване на следствените действия на дежурната оперативна група от 2 РПУ – Благоевград имаше престой на влака, който пристигна със 193 минути закъснение до крайната спирка на гара София.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Един агроном ме посъветва какво да правя за ГОЛЯМА реколта от краставици: Миналата година раздавах с шепите
Next: Зрителите изпопадаха! Рачков взриви ефира: Мария, ако се оженим фамилията ни ще е…

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.