Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • България подготвя тежки санкции за Русия
  • Новини

България подготвя тежки санкции за Русия

Иван Димитров Пешев март 7, 2022
bbprisistranishte.jpg

България ще затвори пристанищата си за руски кораби, обяви транспортният министър Николай Събев в студиото на „Говори сега“. Това ще се случи след съгласуване с Европейската комисия.

„Министерството на транспорта потвърди възможността да бъдат затворени българските пристанища за руски флаг, защото ние имаме национален интерес войната да спре. ЕС успя да изгради достатъчно ефективна икономическа блокада и ние считаме, че това е възможгно най-ефективното в момента“
В петък Събев поиска оставката на директора на Националната служба за охрана заради напрежението на паметника Шипка на 3 март, когато премиерът Кирил Петков бе замерян със снежни топки от недоволни граждани. От предния ден НСО е била информирана за програмата на премиера и на председателя на НС, но не я е изпълнила според изискванията, категоричен е министърът.

„Хората, които искаха да протестират, бяха поставени така, че всъщност по пътя на стъпалата към Шипка имаше само 50 сантиметра. Тоест, ние трябваше да вървим почти в индийска нишка нагоре и премиерът и председателят на парламента бяха напълно уязвими“, заяви той.
Според Събев НСО са опитали да попречат на премиера да стигне до върха на Шипка с аргумент, че това било опасно за него.

„Сценарият е следният: идват премиерът и председателят на НС, опитват се да кажат нещо, хората ги заглушават, след това те си тръгват и не стигат до върха. Това беше сценарият на „Възраждане“ и сценарият, който НСО опосредства. Благодарение на това, че Кирил Петков не спря, ние се качихме заедно и поднесохме венци и отдадохме почит. В един момент си зададох въпроса – възможно ли е НСО да бъде използвана като политически инструмент, коалиционен партньор на партия „Възраждане“, каза той.
Именно заради това транспортният министър е изпратил писмо до президента, с което настоява за предсрочно прекратяване на пълномощията на началника на НСО. Заяви, че в България се води кибервойна.

Въпреки коментарите на депутати, че са били подведени от службите за сигурност за развитието на руската инвазия в Украйна, Събев заяви, че информацията на службите е била абсолютно коректна. Няма данни за останали български шофьори в Украйна или граждани, които са искали да бъдат евакуирани.

Събев подчерта, че хуманитарният полет на „Аерофлот“ от София е бил разрешен, защото не воюваме с руското население. От 180 заявили, на самолета са се качили само 70, допълни той.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Известната астроложка Силва Дончева с лоша прогноза за войната в Украйна
Next: Разкриха Мистерия с походката на Путин. Той има

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.